На 24 май винаги е светло. И не само защото на този ден се покланяме пред своите учители. На този ден се борим за тях. Борим се за децата си, за учениците си,воите директори. Борим се за своето училище.

И ако го правим само с протоколното цвете, обречени сме, тъй като преди това сме обрекли тях. Ако нашата признателност е събрана само в това цвете, не очаквайте да отворят врати пред децата ни, а просто ще ги пробутат през тях.

Разбира се, на учителя с любов. Всеки ден, всеки час, всеки миг. Борба за всеки, който отваря врати, а не пробутва през тях. Борба за всеки, който знае, че да научиш децата да броят е хубаво, но да ги научиш какво да броят е най-хубаво.

Проучванията недвусмислено сочат, че колкото повече казваме на децата да се учат добре, за да получат хубава оценка или друга форма на признание, толкова повече ги отблъскваме от самото учене. Ако дадете на едно дете награда за това, че е прочело една книга, вие вече сте започнали процеса на подкопаване на неговия интерес към четенето. Когато третираме децата като домашни любимци, като ги подкупваме или заплашваме, за да направят каквото искаме, ние не само проявяваме неуважение към тях, но и компрометираме собствените си дългосрочни цели.

Училището дава знания само на тези, които са съгласни да ги вземат. Ако успеем да предадем на учениците си любовта си към учението, естественият резултат ще бъде те да се научат да учат.Защото ако две магарета се учат едно от друго, нито едно от тях няма да стане доктор.

Кажи ми и аз ще забравя. Научи ме и ще запомня. Накарай ме да го направя и ще се науча.

С цвете за любимия учител. Затова е толкова светло днес. Покажете му, че се борите за него. Накарайте го да се бори за вас.

Честит празник!

ПУБЛИКУВАЙ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар!
Моля въведете вашето име тук

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.