Училището ни не е Хогуортс, където с магии да сложим всичко по местата и да преборим неграмотността с вълшебна пръчка
Представете си как патрулка спира в поредната ромска махала, но не за да прибере участници в размирици или шумна сватба, а да заведе първолаци на нехаещи фамилии от малцинствата на училище. Първата сутрин – добре. А после? Или може би ще налеем ум и разум на родителите, които не са хващали химикалка и трудно разбират български, та да ги пращат сами.
Всяко дете задължително в детска градина или на училище, реши Министерски съвет, приемайки стратегия, която да бори неграмотността и преждевременното отпадане от клас. Летящи екипи тръгват по села и паланки да издирват липсващите хлапета и да ги връщат обратно в класната стая. А тези, които са „забравили” да ги запишат – ходом марш към училище. За никого не е тайна, че в тези семейства респектът към образованието е нисък. Рецептата за преодоляването му е доста по-сложна от МВР, психолози и педагози, които кръстосват адреси и водят насила в училище. Нужни са решителни мерки, плюс мотивирани учители.
Бедност и ранни бракове гонят децата от клас. Това са основните причини, които се посочват като основни за преждевременното отпадане от системата. Спирането на социалните помощи явно не плаши родителите, които не пускат децата си на училище.Въпреки мерките с регулярните сводки, които директорите дават на социалните в началото на всеки месец за безпричинно отсъстващи, процентът не спадна. Явно и рязането на детските няма да реши окончателно проблема, защото, както споделят директори от гетото, има семейства с по 8-10 хлапета. Глоби също няма да свършат работа, те просто ще си останат неплатени. Чуха се мнения за обществено полезен труд в полза на общината или училището, прокурор за родител, принудил или позволил на детето си (непълнолетно) да се задоми.
Свидетел съм как директори на селски училища правят какво ли не да омагьосват родителите, само и само да спасят децата – купуват обувки и дрехи, дават джобни, водят на кино и екскурзия заслужилите. И пак в края на годината се намира някой, който да пристане или пък семейство, което да каже: „4 клас му стига”. Да припомним, че миграцията е нещо регулярно за етноса. Липсва и обща европейска информационна система за регистрация на учениците, което прави движението на напусналите страната трудно проследяемо.
Добре, вкарваме принудително хлапетата в клас и какво? Школото не е училището на Хари Потър -Хогуортс, където с магии да сложим всичко по местата и да преборим неграмотността с вълшебна пръчка. Немалка част от завършващите, особено от етносите, нямат елементарни умения за четене с разбиране.
Средното ни образование колабира от бумащина, а това изпива силите му да работи по същество. В системата все още липсват достатъчно млади хора, които да влеят свежи сили и енергия. Факт е и съпротивата срещу промените и нововъведенията с цел модернизация.
Българските учители като цяло са огорчени от системата и работят с усещането, че тя не ги цени. Че трябва да спазват правила, които са проформа и не отговарят на потребностите на учениците, но ако не го направят, ще бъдат административно наказани. Учителите обаче са факторът, без който промяната в образованието няма как да се случи. Те могат да запалят учениците по предмета си, да им покажат къде могат да използват наученото в училище, да преподават умения вместо енциклопедични знания. За да го направят, имат нужда от свобода да разгърнат преподавателския си потенциал и признание, когато постигат високи резултати.
Всяко училище вероятно би искало да бъде мястото, където децата се срещат с духовното и тази среща някак не се вписва в проблема с насилието. Училището би трябвало да е мястото на децата, мястото където се чувстват приети, сигурни, подкрепяни. Пространство на търсене, на опитване, на успехи и трудности.
Всяко дете може да постигне повече – с обич, разбиране, подкрепа и нестандартно мислене.
