30-годишният дипломиран богослов Хачик Язъджиян кара магистратура по компютърни системи и смята, че духовните практики са противоотрова на дигитализацията

Какво общо имат вярата и технологията. Има ли „християнски” подход към днешния дигитален свят. На тези въпроси потърси отговор в презентацията си „Технология и Библия” студентът от Техническия университет Хачик Язъджиян, който бе сред участниците в конференцията „Православие – традиции и съвременност“, организарана от Пловдивския университет.

След като завършил Духовната семинария в Пловдив, съвсем естествено Хачик записал „Теология” в ПУ. Работил в Православната телевизия към Пловдивска митрополия и дори завършил магистърска програма „Църква и медии“ в Софийския университет. Тъй като двете теми, които го вълнуват от ученик, са богословието и технологиите, решил да запише още една магистратура – по компютърни системи в пловдивския филиал на Техническия. Като кандидат-гимназист се колебаел дали да заложи на електрониката и да отиде в професионална гимназия или пък да избере духовното поприще. В крайна сметка се озовал сред семинаристите, а в близко бъдеще има амбиция да прави и докторантура по богословие.

„В България темата за богословието и технологията почти не се коментира. Всички материали и цитати, които направих за днешната презентация, са от американски изследователи и учени. Може би свети Августин е бил прав преди хиляда години, когато е казал, че навикът, ако не му се противопоставяме, става необходимост. Технологията ни прави зависими и когато започнем прекалено да й се доверяваме, ние спираме да използваме своя пълен потенциал”, казва Хачик и цитира американския клиничен психолог Шери Търкъл, според когото автоматизацията променя нагласите и уменията на хората и ги превръща от актьори в зрители. Наличието на джипиес, например, ни карало все повече да губим способностите си за ориентация.

Хачик разглежда технологията като част от скрития потенциал при Сътворението. Защото творението всъщност е всичко, което Бог е определил да бъде, и това включва технологията – значи тя е част от доброто Божие творение. За да може да разгънем целия си потенциал – в изкуството, селското стопанство, музиката. Но тук идва и противоречието – навиците ни се формират от нашите постоянно присъстващи цифрови устройства. Хачик се позовава на Маршъл Маклуън, който развива идеята, че ние ставаме това, което гледаме.

„Противоотровата за технологиите са духовните практики. Човек трябва да се изповядва, причестява, да отправя молитви. Трябва да култивираме добродетели и да се грижим за сърцата си. Не бива да оставяме оформянето на нашия дигитален свят само на инженерите и компютърните специалисти”, разсъждава младият богослов.

Той дава пример със самия себе си, че предпочита да вземе книга в ръка, отколкото да чете на компютъра. Естествено, имал записана Библията в електронен вариант, и то на различни езици, но затова пък голяма част от разработките си пишел ръкописно. След което ги набирал на лаптопа.

„С появата на изкуствения интелект учените решиха, че са направили човек. Не, това е робот, който просто може да взима решения сам, но нищо повече. Човек има дух, душа и тяло”, заключава младият богослов.