Да се яви на конкурс, за да спечели стипендия от 3000 лева на клуб Round table и да я инвестира в новите си инженерни начинания. Това е пътят, избран от Светослава Георгиева – второкурсничка по специалността „Мехатроника“ в пловдивския филиал на Техническия университет. Част от стипендията ще отиде, за да направя копие на първата печатарска машина на Христо Г. Данов.
Светослава има изявен интерес към създаването на книги – от печата, до лепенето и шиенето. Затова внимателно е проучила какви печатни машини сме ползвали в България през последните 100-120 години. Видяла печатарската машина на Христо Г. Данов в едноименната къща-музей в Пловдив и отчела, че не може да направи стопроцентово копие, защото машината няма как да бъде разглобена, за да се вземат точните размери на всеки детайл. От музея й дали идеята да я начертае в обемен вариант (3D-формат) и чрез принтер на направя малки машинки, които да са сувенири.
Другата разработка в областта на мехатрониката, която Светослава Георгиева иска да довърши, е да създаде умна самополиваща се саксия за цветя. Дотук тя е инвестирала собствени 150 евро за покупката на сензори, релета и платка от типа Arduino, която ще позволи на умната саксия да се самополива, когато почвата засъхне и цветето има нужда от вода.
„Все още не съм разработила корпуса на самата саксия. Той е важен, защото предопределя как ще влизат кабелите. Предстои да начертая модела и да я изработя с обемен принтер. Ако умните саксии влизат в индустриално производство, те няма да струват толкова, а по-малко. Инвестицията при мен е такава, защото аз не разполагах с никакви материали и започнах от нула. Частите закупих от Германия и при доставката нямаше как да получа само по една бройка от всеки необходим детайл. Моят прототип после може да се тества в оранжерия с цветя, където ефектът ще бъде многократно по-голям“, обяснява Светослава Георгиева.
От филология към мехатроника
Висшето си образование преуспяващата студентка започва в съвсем друга насока. Три години тя изучава лингвистика с информационни технологии в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. На трета година заминава на обмен в Техническия университет в Дрезден, Германия. И точно там открива, че не лингвистиката, а мехатрониката е нейната наука. Подготвя се за изпитите във филиала и започва да учи инженерни науки. В момента използва ваканцията между двата семестъра, за да стажува във фирма за роботите „Да Винчи“. Успоредно с това прави и дигитален близнак на помпена станция и трафопост.
„Мисля, че е проект на бъдещето, от който имаме нужда и най-вероятно ще навлезе първо в индустрията, а после може би и в домовете ни. Сега анализирам и избирам програмите, които ще ползвам. Дигиталният близнак ще даде предимства на самите производства, както и за всички хора, защото всички ползваме електричество, вода. Идеята на 3D близнака е да може така да работи, че да знае седмица, преди да се счупи една машина, че тя ще се счупи. И доколко са износени детайлите, така че дали им е дошло времето да се подменят“, обяснява същността на разработката си студентката.
Мечтата на Светослава Георгиева е да създава решения, които улесняват живота на хората по интелигентен, устойчив и щадящ природата начин. Нейното убеждение е, че технологиите трябва да служат на човека, без да вредят на околната среда. И вярва, че инженерството може да бъде съчетание от ефективност и грижа – за хората, животните и природата. Тя е намерила свой начин да съчетава инженерната си практика с лични доброволчески инициативи: за женското здраве и благополучие, за помощи на деца без родители. Сега участва в кампанията „Плюшено мече“ за деца в село Звъничево. Подготвила е подарък за Коледа за дете със специални потребности.
