Студенти политолози: Младите не мислят критично

Вицепрезидентът Илияна Йотова на конференция в ПУ за 10 години България в ЕС

Otkrivane-na-konferenciata-20-04-Iliana-Yotova

Липсата на критично мислене у младите хора, генерирано от проблемите в образованието, наложения корупционен модел на управление и влошаването на независимостта на медиите. Това са част от проблемите, които изведе в пленарния си доклад четвъртокурсникът политолог Антони Герасимов на научна конференция „10 години България в Европейския съюз – успехи и предизвикателства“.  По тази тема дебатираха днес студенти и гости на форума, организиран от Факултета по икономически и социални науки на Пловдивски университет. Младите политолози анализираха растежа, инвестициите и работни места, единния пазар и демократичните промени след присъединяването. Сред основните теми, по които дебатираха студентите, бяха икономическото развитие, образованието, младежките политики, движението на хора, стоки и услуги, европейското енергийно сътрудничество, околната среда, правосъдието, миграцията и човешките права.

Антон Герасимов, който оглавява Студентския клуб на политолога, представи данни на Freedom house, според които има влошаване на демократизацията в страната, сравнена с периода преди влизането ни. Проблемите касаят независимостта на медиите, резкия спад на доверието към съдебната система.

Независимостта на медиите и свободното е изследвала Джансу Данаджиева. Третокурсничката по политология е проучвала анализите на различни меуждународни организации по темата. България е на 113 позиция в ранглистата „Репортери без граници“, което я поставя на последно място от страните в ЕС. В проучването са участвали 180 държави, като сме изпреварени от африкански и азиатски държави, обясни Джансу. Тя е категорична, че натискът, който се осъществява върху журналистите, трябва да спре.

Вицепрезидентът Илияна Йотова, която бе гост на Научна конференцията, заяви, че оптимизмът й е в младите хора.

„Крайно време е България, след 10 години в ЕС, да се избави от ролята на държава, която просто приема политиките на Европа, но не ги формира и реализира. Във вас ни е надеждата, защото вие сте тези, които ще направите успешен европейския проект. 60 години той се развива, но не мислете, че е даденост, а се променя през годините, обърна се тя към студентите.

Дискусията засегна процесите, които се случват в съседните страни в Източна Европа и ролята на България като гарант за сигурността. Не беше подмината темата за ползите от членството в ЕС и предизвикателствата от това.

„Членството на България в Европейския съюз е най-голямото политическо постижение. Ние извървяхме огромен път и като общество, и като политическо система, и като икономика. През 1987-88 година българската икономика е около 20 млрд. долара. През 1997 година, когато страната ни започна процеса по евроинтеграция и членство в НАТО, е 10 млрд. долара. Миналата година за първи път българската икономика достигна 50 млрд. долара“, посочи зам.-кметът Стефан Стоянов, който също участва в дебатите. Той отбеляза, че жизненият стандарт, минималната и средната работни заплати, както и пенсиите са се покачили в пъти. „Конкурентостта на икономиката е значително по-висока, а безработицата е безпрецедентно ниска. В Пловдив за миналата година отчетохме 3%“, заключи Стоянов.