Средният осигурителен доход на завършилите висше образование нараства, достигайки 1373 лева през 2020 година, сочат данните на десетото поред издание на Рейтинговата система на вузовете

Устойчива тенденция на увеличаване на броя на студентите, които се обучават в професионални направления, подготвящи кадри за сектора на здравеопазването, въпреки общото намаляване на броя на студентите в страната. Това става ясно от десетото поред издание на Рейтинговата система на висшите училища у нас, което бе представено днес. Рейтинговата система сравнява представянето на 52 висши училища в рамките на 52 професионални направления на основата на десетки показатели – учебен процес, научна дейност, учебна среда, административни услуги, реализация на завършилите и др. През последните 7 години броят на студентите по медицина в България се е удвоил от около 6000 през 2013 година до 12 500 през 2020 година. Увеличението се дължи, както на нарасналия брой чуждестранни студенти (56% от всички студенти по медицина у нас), така и на увеличения с близо 14% брой на българските студенти в това направление.

Същата тенденция се наблюдава и в професионалните направления „Стоматология“, „Фармация“, „Здравни грижи“ и „Обществено здраве“, в които през настоящата година се обучават над 28 000 студенти или 13 на сто от всички студенти в страната. Тази тенденция е свързана и с потребностите на пазара на труда.

Увеличение се наблюдава и в професионално направление „Педагогика“, където ръстът е с 42%. Педагогиката вече се издигна до второ място като най-масовото професионално направление у нас, измествайки „Администрация и управление“. Първата позиция продължава да е за „Икономика“. На четвърто е “Медицина”, на пето – “Комуникационна и компютърна техника”, на шесто и седмо, съответно “Информационни и компютърни науки” и “Право”.

С 40% е спадът в професионалните направления „Икономика“ и „Администрация и управление“, който е съпроводен с две тенденции – колкото по-малко студенти се обучават в тях, толкова по-добра е реализацията на завършилите; повечето студенти са във вузове, които предлагат по-добро качество на обучение.

Средният осигурителен доход на завършилите висше образование нараства, достигайки до 1373 лева през 2020 година при нива от 1297 през миналата.

Делът на регистрираните безработни сред завършилите българските висши училища се покачва до 2.8 при 2.2 на сто през миналата година. В началните етапи на пандемията през 2020 година останалите показатели за реализация на завършилите на пазара на труда продължават да се подобряват.

Най-ниска е безработицата сред завършилите „Медицина“, „Фармация“, „Стоматология“ и „Военно дело“. Над 90% реализация на позиция, изискваща висше образование, се наблюдава за първи път и сред завършилите „Теория и управление на образованието“. Най-нисък е процентът на завършилите „Туризъм“, едва 21% от тях намират работа по специалността.

Професионалните направления с най-високи средни доходи са при завършилите „Информатика и компютърни науки“, „Математика“, „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“, „Металургия“ и „Комуникационна и компютърна техника“. За поредна година най-високи доходи в страната получават дипломиралите се по „Информатика и компютърни науки“ в Софийския университет. 93 на сто от завършилите СУ „Св.Климент Охридски“ работят на позиция, която изисква висше образование.

Данните в Рейтинговата система показват продължаващо повишаване на броя на научните публикации на българските висши училища в международните библиографски база данни. Броят на научните публикации в Web of Science през последните пет години надхвърля 17 600 и е двойно по-голям от периода 2010-2014 г. Софийският университет, медицинските университети в Пловдив, София и Варна, както и Химикотехнологичният и металургичен университет са сред вузовете с най-висок индекс на цитируемост на научните публикации.

В частните висши училища се обучават 13% от студентите в страната, като най-много са в професионално направление „Театрално и филмово изкуство“ – над 69%.

Делът на чуждестранните студенти у нас се увеличава от около 4% през 2013 година до близо 8% през настоящата. Най-много са в направленията „Медицина“ (56%), „Стоматология“ (42%), „Ветеринарна медицина“ (33%). По 13% се обучават във „Фармация“ и „Транспорт, корабоплаване и авиация“, 11 на сто – в „Музикално и танцово изкуство“.

Настоящата Рейтингова система за първи път включва индикатори за броя на съвместните програми на български висши училища с партньори от чужбина, при които се издава както българска, така и чуждестранна диплома на завършилите. 23 наши висши училища предлагат обучение в 88 съвместни програми с чуждестранни партньори.

 

Министър Красимир Вълчев: Преструктурирахме приема и променихме финансирането, свърши горивото на масовизацията

Всички тенденции, които отчитаме в настоящата Рейтингова система са в резултат на преструктурирането на приема, промяната на начина на финансиране и акредитацията. Със 72% е намален приемът в професионално направление “Икономика”, със 77 – в “Администрация и управление”, с 63 на сто – в “Политически науки”. Не успяхме да възстановим напълно приема в инженерните науки, но се наблюдава повишаване на интереса. Висшите училища разбраха, че финансирането им ще зависи от Рейтинговата система, от научната дейност и реализацията на студентите, от връзките с бизнеса, че свърши горивото на масовизацията. Научиха се да не разкриват несвойствени професионални направления. Разбраха, че свършиха годините на трупане на приходи, а най-важна е репутацията и качеството на обучението. Идеята е държавата и висшите училища да вървят ръка за ръка, за да не се губят общите цели.

ПУБЛИКУВАЙ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар!
Моля въведете вашето име тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.