Техни съученици също участвали в снимките на филма, който разказва шест истории в шест таксита, и получи комплименти от кинофестивала в Кан
Вярвам, че киното може да променя съдби. Двете ми деца са основната мотивация да направя филма „Посоки“. С тяхното израстване все повече започнах да си задавам въпроса тук ли ще живеят и не може ли това „тук“ да стане едно по-добро място. Филмът е може би една стъпка напред да си дадем реална сметка за ситуацията, в която се намираме.
Това призна режисьорът Стефан Командарев, който бе снощи в Пловдив по повод премиерните прожекции на най-новата му продукция. С дъщеря му започва и свършва филмът. Синът му, с раница на гръб, се появява в общите сцени. Съученици на момичето и момчето се включли в масовката.
На въпрос продължава ли да е на мнение, че светът е голям и спасение дебне отвсякъде, режисьорът на едноименния филм отпреди 10 години заяви, че още е оптимист. Но не вярва в революциите за една нощ, а в малките стъпки на всеки от нас.
За филма писа списание „Варайъти”, а Ума Търман, която журираше Международния кинофестивал в Кан, 2017, отправи комплименти към българския екип. Оцениха го и на други големи световни кинофоруми.
Филмът раказва шест истории, които се случват паралелно в шест таксита в София и този, почти документален поглед, следва да ни представи в какъв свят живеем. Водещите герои са таксиметровите шофьори, които били и първите зрители на премиерната прожекция в столицата. При писането на сценария екипът имал за консултанти трима таксиджии, разказа режисьорът Стефан Командарев. Всеки от тях прочел различните варианти на сценария и си казал думата кое е възможно да се случи и кое е нереално. Диалозите били изчистени от всякакви литературни изрази, за да звучат максимално автентично.
Идеята за създаването на филма дошла на Командарев, след като една вечер се прибирал от гости и хванал такси, чийто шофьор се оказал професор по ядрена физика от БАН. Човекът заработвал нощем като таксиджия. Той му разказал, че същото правели учители, лекари, музиканти, даже трима свещеници. Че именно в таксито можеш да видиш лицата на днешното общество. Командарев започнал да се среща с различни шофьори и да събира техните истории. Така че всичко, разказано във филма, е истина. Самият той е завършил първо медицина и е включил историята на свой състудент, който на 50 години се принуждава да отиде да работи в Германия.
„Единият вариант е да правя филми за малкия процент хора, които нямат проблеми, но мен ме интересуват онези 80% , които живеят в „Посоки“, престъпленията, агресията, с които не мога да се примиря“, категоричен е режисьорът.
Филмът е заснет едва за две седмици и половина, но повече от месец време отнел изборът на места за всеки от епизодите. Екипът обикалял софийските улици, за да проиграе маршрута, по който не трябвало да няма дупки и павета и да е осветен, разказа още любопитни подробности от кухнята Стефан Командарев. Най-труден се оказал епизодът със Зуека, тъй като съвпаднал с втория ден на президентските избори, и се наложило да правят 14 дубъла. След като заснели 19 минути от епизода с Герасим Георгиев и Иван Бърнев, тъкмо на финала, когато Геро умира, се появявил истински таксиджия, който спрял и пита: „Колега, проблем ли има?“ На това Геро не издържал и прихнал.