Кои са причините за функционалната грамотност сред българските ученици и какви са действащите държавни образователни изисквания (ДОИ) и учебни програми по български език анализира в доклад в рамките на традиционните Паисиеви четения, организирани от Филологическия факултет на Пловдивския университет гл.ас. Борислав Борисов от катедрата по Славянска филология. Грамотността отдавна е нещо повече от умение за четене и писане, тя по-скоро се свързва с това как комуникираме в рамките на обществото, изтъкна в анализа си Борисов.
Понятието функционална грамотност, за което непрекъснато се говори последните години и което стана направо модно в сферата на образованието, не се разбира от повечето хора. Това понятие не е просто четене с разбиране и не се отнася само до ученици или студенти. Искам да подчертая, че действащите ДОИ по български език са създавани през 2000 г. Не че искам да ги охуля изцяло, защото все пак в тях има заложени елементи на функционална грамотност, но не превес, а по традиция се акцентира на запаметяване и възпроизвеждане на информация. Авторите на действащите учебни програми и ДОИ и изразяват пълно съгласие с моята теза. В момента учениците учат по учебни програми отпреди 14 години, които няма как да са адекватни към нашето съвремие. Необходимостта от нови и актуални ДОИ и програми е изключително належаща, ако искаме образованието да е в крак с времето.
Има и още един важен за мен акцент – учебниците са последните в триадата ДОИ – учебни програми – учебници, т.е. ако нещо не е заложено или предвидено в ДОИ, то няма как да се появи отсамосебе си в учебната програма, респективно в учебника. Всички нападат учебниците, че били такива или онакива, но никой не отчита, че действащите ДОИ и програми са просто остарели, а те именно задават рамката. Учебникът няма как да не е функция на първите две. В този ред на мисли авторите на учебници все пак са принудени да работят в тези рамки и възможностите им за действие са твърде ограничени. Единият учебник, който бившата министърка на образованието предлагаше, бе просто едно неадекватно хрумване в последния момент и, откровено казано, евтин популизъм. За радост безумната идея не стартира. Силно се надявам в МОН да не се допускат повече такива недоразумения. Промяната е възможно само с нови ДОИ, нови учебни програми и нови учебници, които са предварително обсъдени открито от специалистите в областта на филологията, а не от всички.
