Чувствал съм се прекрасно във всяка страна, в която съм бил, казва проф. Славик Табаков – президент на Международната организация по медицинска физика
Проф. Славик Табаков започва кариерата си от ВМИ-Пловдив, а понастоящем е директор на три магистърски програми към Кралския колеж в Лондон. Консултант е по медицинска физика на Университетската болница на Кралския колеж. През 2012 година е избран за Международната организация по медицинска физика, която има 20 000 членове от 83 страни.
Завършва медицинска и ядрена електроника в Техническия университет в София. През периода 1980-1991 година израства от научен сътрудник до старши научен сътрудник към ВМИ – Пловдив (Катедра по рентгенология и радиология). Тук той инсталира първия компютърен томограф в Пловдив (1981). Три години по-късно, отново във ВМИ-Пловдив, инсталира и първия цифров рентгенов апарат в България. Паралелно с това преминава специализации по медицинска физика, компютърна томография и цифрови рентгенови апарати в САЩ, Германия и Франция. През 1989 година основава първата Лаборатория за цифрови медицински образи в страната. Защитава дисертация по компютърна томография и се хабилитира като доцент. През 1991 година е поканен за главен медицински физик към Университетската Болница на Кралския колеж в Лондон, където повторно се хабилитира през 2007 година.
През 1994 г. проф. Табаков организира първата в света Международна конференция за образованието по медицинска физика. Избран е в ръководството на IOMP – Международната организация по медицинска физика през 1997 и взима активно участие в признаването на медицинската физика като самостоятелна дисциплина. От 2012 година е президент.
Сред международните му признания са съветник за формирането на образователни курсове по медицинска физика в 15 страни, експерт на Международната комисия по атомна енергия, екзаминатор на Университетите на Малта и на Триест, координационен директор на Международния колеж по медицинска физика към Международния център по теоретическа физика в Италия.
Проф. Табаков е водещ автор на концепцията за електронното образование по медицинска физика, на първите образователни бази данни с изображения; първите електронни книги; първата енциклопедия по медицинска физика; първия международен терминологичен речник по медицинска физика, за което е награден с медала Харолд Джоунс за изключителен принос. Награждаван е с ордените на Дружествата по медицинска физика на България, Тайланд и Литва. Почетен член на Британския институт за физика и инженерство в медицината и на Британската академия за висше образование. На тържествена церемония в Медицинския университет днес професорът бе обявен за Доктор хонорис кауза.
– Проф. Табаков, изборът ви да се посветите на медицинската физика продължение на семейната традиция ли е всъщност?
– Категорично. Всъщност, може би несъзнателно, принос в това имаше и дядо ми – д-р Теофил Груев. Като дете много обичах да стоя в кабинета му и да разглеждам нещата там, особено микроскопа и барометъра. Той ми даде една стара рентгенова тръба. Спях с нея, вместо с меч, както другите момчета. Вкъщи имахме доста части от неговия рентгенов апарат – първия скопичен апарат в България. Този уред ми се струваше толкова сложен и изящен, че стана един от любимите ми предмети и по-късно определи професията ми.
Имах щастието да попадна в професията, точно когато започваше голямата революция на цифровизирането на медицинските образни апарати, което ме заплени с динамиката си и с новите възможности на тази техника. Повече и не помислих за промяна на професията. Медицинската физика е много подобна на медицината по удовлетворението, че помагaш на хората. В нашата професия това е свързано с факта, че апаратът, който си построил или калибрирал, се използва за диагностиката или лечението на много хора. За мен родът е от първостепенно значение. Често се замислям през какви трудности са миналите нашите предци, благодарение на които сега сме тук. Може би най-важната ценност, която съм пренесъл от предците ми, е да имам високи идеали. Уважението ми не е само към миналото, но и към настоящето – голяма част от това, което съм постигнал, го дължа на семейството си. Да не говорим, че съпругата ми д-р Ася Табакова е подкрепяла и е била част от всички проекти, които съм разработвал. Където и да съм бил, съм намирал начини да говоря за историята на България и нейните приноси към европейската цивилизация. Дори, когато бях избран за президент на Международната организация по медицинска физика, взимайки над 80% от гласовете на колеги от целия свят, възприех това като едно признание не само на моите приноси, но и тези на моите семейство, род, страна.
– По-лесно ли е да се докажеш първо в родината си, а след това да търси реализация по света, както е случаят с вас?
-Ако отговоря за себе си, аз първо се развих като учен тук, а след това в чужбина. Имах чудесни преподаватели в училището и в университета. Мисля, че въпросът не е толкова до България и чужбина, а до колектива, където човек ще попадне. Голяма част от съвременната наука е базирана на сътрудничество. В Медицинския университет в Пловдив през 80-те имах щастието да работя в много добър колектив. Впечатлен съм от това, което видях при сегашното си посещение във висшето училище, новоизградените центрове са на световно ниво. Смятам в бъдеще да провеждаме съвместни курсове и да доведа много чуждестранни колеги. Смятам,че за реализацията на един учен е много важно да се концентрира върху един проблем и докато не го разреши, да не се разпилява в други. Ако проблемът се нуждае от голяма материална база, то такава е по-вероятно да се намери в чужбина. Но там никой няма да ти даде базата наготово – трябва сам да си извоюваш мястото, което не е лесно, и за това, освен знания, се изисква също последователност, увереност и дипломация.
Когато започнах проектите по електронно обучение, те бяха много новаторски за времето си и трябваше да мотивирам колегите да работим по тях. Обаче след 3 години ние създадохме един от първите в света компактдискове с електронни учебни материали, който имаше ISBN номер като книга. Сега ние всички сме горди с това и нашите материали за е-обучение се ползват ежемесечно от над 5000 колеги по света. Но ако се бяхме отказали в началото или бяхме поели по други пътища, това нямаше да стане.
-Какво е развитието на медицинска физика в световен мащаб?
-Най-развитите центрове по медицинска физика са във Великобритания и Съединените щати. В тези страни има много медицински физици – там са концентрирани над 50% от всички такива специалисти в света. България обаче има добро място в световната медицинска физика. Страната ни със сигурност е в горната половина на средния ешелон на професията. Ние имаме развито образование по специалността и добра колаборация с медицинските колеги в областта на изследванията.
Говорейки специално за Пловдив, мога да кажа че колаборацията тук е особено добра от много години. Много бих се радвал, ако с малко съм допринесъл към тази атмосфера. Спомогнах за включването на колеги от Пловдив в няколко големи международни проекта. Техният принос заслужи уважението на много специалисти от чужбина и сега някои от резултатите от тези проекти се използват в много страни.
Друг въпрос е обаче, че като цяло медицинската физика като наука заслужава повече внимание. Съвременната медицина би била почти невъзможна без наличието на изключително сложната медицинска техника – от скенери и ускорители, до преносими диагностични апарати.
-Имате завидна биография, наложи ли ви се да се преодолявате предразсъдъци, затова, че сте българин?
-Това е свързано предимно със средата. Българите не си помагаме. Но аз съм се чувствал съм се прекрасно в среди на културни хора във всяка от многото страни, където съм бил. Срещал съм също и известно предубеждение, но съм се стремил да покажа какво е дала България на Европа и света. Колкото пъти сме имали научни срещи в България, винаги съм уреждал културна и историческа програма за колегите. Така че, ако има предубеждение, трябва да се справяме с него дипломатично. Тук бих искал да цитирам Петър Увалиев, с когото се познавахме, днес поддържаме връзки със съпругата му Соня. Той казваше, че интелигентният човек винаги се чувства добре приет, а да бъдеш българин в чужбина, значи да се самопровериш дали носиш в себе си това, което родната ти земя е взела от другите, но и онова, което тя е дала на другите.
– Какви са пристрастията ви извън научноизследователската работа? Дъщеря ви не тръгна по пътя на семейната традиция, но затова пък е с номинация за “Грами”.
– Почти всички проекти и книги съм разработвал паралелно със служебните си задължения, така че повечето вечери, почивни дни и отпуски са заети с работа. Съпругата ми е със същата професия и винаги работим заедно, така че не сме възприемали работата си като бреме. Тази година написахме една е-книга – „Начало и развитие на електронното обучение“, която за 6 месеца има над 45 000 сваляния от интернет. Удовлетворението от това е повече от почивка.
Обичам да слушам класическа музика. У нас в Пловдив имахме прекрасна фонотека на баща ми и майка ми, с която израснах, и която ми показа невероятно красивия свят на тази музика. Съпругата ми също много обича класика и сме много щастливи, че дъщеря ни Добринка Табакова стана композитор. Миналата година имаше първата си номинация за „Грами”, и музиката.
Изобразителното изкуството също ме зарежда. Много обичам да разглеждам книги с православни икони и църковни фрески, чийто кристално чист свят е понякога най-доброто успокоение след дългия ден. От дете обичам и фотографията, особено природни пейзажи.
Когато имаме малко време за ваканция, винаги ходим на планина – както повечето българи ние сме израстнали с обичта към гората, природата и нейната неповторима красота. Но може би най-хубавото нещо е срещите с роднини и приятели.
