15-годишните са с резултат под средния за 81 държави. Близо всеки втори деветокласник се разсейва от дигиталното си устройство

България е на последно място в ЕС по математика, а по четене – на предпоследно. Това сочат новите резултати от международния тест PISA, който проверява умения на 15-годишните да прилагат усвоените знания на практика.

Най-добри в света по математика и четене отново са учениците от Сингапур, но пандемията сваля нивото на образованието навсякъде по света, сочат резултатите на PISA. Изследването на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) оценява как 15-годишните ученици осмислят и прилагат наученото по математика, четене и природни науки в ежедневието. През 2022 проучването е проведено сред 690 хиляди ученици от 81 държави.

В България са участвали 6107 деца от 202 училища. Учениците са от 8-и, 9-и и 10-и клас, като най-много са деветокласниците – 92%. Тестът е с основен фокус върху математиката. Задачите включват реални ситуации като пресмятане на валути, избиране на слушалки спрямо отзиви в интернет, движение в града, спестяване на пари.

Българските ученици имат драстично по-ниски резултати по математика и четене в сравнение с последните години. През 2022 година те се връщат до най-слабото си представяне от 2006 година. Това показва, че нивото на българското образование е същото като отпреди 16 години.

България обаче следва световните тенденции, където нивото на образованост като цяло спада.

По математика страната ни има 417 точки, което е с 19 точки по-малко от 2018 г. По четене точките са 404, със спад от 16 точки. По природни науки нивото на учениците е стабилно, с три точки по-малко от 2018 г.

„Стръмният спад в постиженията, който се наблюдава между 2018 и 2022, е безпрецедентен. В сравнение с 2018 г. точките са паднали средно с 15 по математика и 10 по четене за държавите членки на ОИСР”, съобщава международната организация в доклада си.

Това се случва за първи път в историята на PISA – обикновено разликата между годините е около четири точки по математика и пет по четене.

Отличници по математика, както през изминалите години и този път са Сингапур, Китай, Япония, Корея, Естония.

При четенето първенец отново е Сингапур, следван от Ирландия и Япония. България остава под средното ниво на държавите членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Това ни нарежда на последно място в Европейския Съюз по математика и на предпоследно по четене и природни науки (преди Кипър).

На Балканите Косово, Албания и Северна Македония са с по-ниски резултати от нас. Интересно е, че Перу, Колумбия и Катар показват напредък в образованието.

Липсата на дисциплина и внимание става все по-голям проблем. Деветокласниците в България споделят, че им е трудно да учат и внимават в час по математика. 48% от запитаните не слушат какво казва учителят (за ОИСР този дял е 30% средно). Близо всеки втори ученик в България се разсейва от дигиталното си устройство.

„В следващите години ще се работи целенасочено за това българските ученици да могат да реализират уменията, свързани с овладените от тях знания. Тогава ще се повишат и резултатите при следващото изследване на PISА през 2025 г. и тези от нашите външни оценявания“. Това каза министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков при представянето на резултатите.

„Ще подкрепим и учителите, и училищата. Няма как да ги подготвим специално за PISA тестове. Това, което можем да направим, е да ги подкрепим в това да се реализират стандарти за качество в образованието. Децата да завършват съответния клас или етап на обучение с овладени компетентности, които да могат да прилагат на практика“, обясни министър Цоков. Той е получил уверение от ръководителя на PISA Андреас Шлайхер, че ще бъдат направени допълнителни анализи специално за България, които да подпомогнат и екипа на МОН при планиране на бъдещите мерки.

Социалната среда оказва силно влияние на представянето на учениците, стана ясно по време на представянето. Показателно е, че учениците, в чиито домове има повече от 16 книги, показват по-високи резултати и по четене с разбиране, и по математика, и по природни науки. Заедно с това се установява, че около 46% от българските ученици се разсейват с дигитални устройства в клас, докато средният процент за страните от ОИСР е 30%. Значително спада и процентът на задържане на вниманието на нашите ученици, като се оказва, че около 48% от учениците не слушат какво казва учителя им в часа по математика. Това е със 18% повече от средното за ОИСР.