Жителите даже се готвят за протест и приканват МОН да се намеси

Новото издание на “Под игото” породи силно недоволство и в родния град на Иван Вазов – Сопот. Жителите там се разбунтуваха, дори се готвят за протест и приканват МОН да се намеси.

“Склонни сме да приемем вариант на романа, в който да има бележки под линия или скоби. Важно е обаче те да бъдат коректно представени. Един съвременен прочит за нас е немислим”, коментира Борислава Петрова, директор на къща музей “Иван Вазов”.

Според кмета Деян Дойнов творчество на Патриарха представлява национално богатство, светиня, която трябва да се запази в автентичен вид.

Романът беше „преведен“ на съвременен български. Идеята е езикът на Вазов да бъде приближен до днешния ден. Това обаче предизвика множество негативни реакции в цялата страна. В новото издание на романа “Под игото” над 6 000 архаични думи са заменени с аналози от съвременния български език. Според издателите от ИК “Византия” това се налага, защото те са неразбираеми за учениците. Преводачът на руски и от английски език Нели Стефанова е автор на осъвременения вариант. Когато синът й бил шестокласник и бил притеснен от предстоящата си среща с романа, тя решила да му помогне с импровизиран „превод“ на някои от изразите. Натъкнала се обаче и на такива, които за самата нея се оказали неясни.

„Допитах се до самите деца. Според тях ятаганът е сабя. Който ме обвинява, че ги  подценявам, просто не познава учениците в 6-8 клас. „Под игото“ е преведен на съвременен български език, както Шекспир е преведен на нов английски език“, коментира пък Стефанова. Преводът на старинни текстове – на стар английски или френски вече се е случил някъде в Европа, изтъква още преводачът, давайки за пример „Кентърбърийски разкази“ на Джефри Чосър, Шекспир и дори „Островът на съкровищата“ на Робърт Л. Стивънсън.

По мнението на проф. Албена Хранова от ПУ “Паисий Хилендарски”, която е и автор на учебници по литература, този текст “като ефект е първата цялостна пародия на Вазовия роман “Под игото” в българската култура”. Според нея в опита си да бъде едновременно прочит, превод, преразказ, анотация, свободно съчинение и ред други неща, той постига обективно пародиен ефект.

„Опитът за превод е неуместен и абсурден и клони към литературно престъпление. Достатъчно би било всички архаични думи да се опишат в края на книгата или под линия“, коментира писателят и преводач Здравка Евтимова.

Няма нищо по-страшно от това да преведеш Иван Вазов на български език, смята литературният критик проф. Кирил Топалов.

 

ПУБЛИКУВАЙ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар!
Моля въведете вашето име тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.