На този светъл ден празнуваме букви и книги. Странно и хубаво е. Но лесно забравяме, че сме направени от книгите, които четем, и от думите, които изричаме.

Заслугата е на учителите ни – да не забравяме, че с думите можем да се обичаме, а не само да се мразим и бием. Поклон пред тяхната вълшебна мисия – да ни втълпяват, че трябва да бъдем образовани и да се обичаме по-силно.

А и на този ден, може би само един в годината, ние, българите, излъчваме общност, единение, сияние дори. Защото на този ден се покланяме на своите учители. Искаме да им кажем, колко много ги ценим и колко сме им признателни. Заради всеотдайните учители, заради хората на духа и културата, образованието е досег до красотата, самата възможност за красота.

Словото не е, за да се спъваме в него. То е спасението ни. Престанем ли да четем, ще престанем и да мислим.

Да четем и да мислим! Доброто образование е в основата на всеки успех.

Честит празник!

ПУБЛИКУВАЙ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар!
Моля въведете вашето име тук

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.