На този светъл ден празнуваме букви и книги. Странно и хубаво е. Но лесно забравяме, че сме направени от книгите, които четем, и от думите, които изричаме.

Заслугата е на учителите ни – да не забравяме, че с думите можем да се обичаме, а не само да се мразим и бием. Поклон пред тяхната вълшебна мисия – да ни втълпяват, че трябва да бъдем образовани и да се обичаме по-силно.

А и на този ден, може би само един в годината, ние, българите, излъчваме общност, единение, сияние дори. Защото на този ден се покланяме на своите учители. Искаме да им кажем, колко много ги ценим и колко сме им признателни. Заради всеотдайните учители, заради хората на духа и културата, образованието е досег до красотата, самата възможност за красота.

Словото не е, за да се спъваме в него. То е спасението ни. Престанем ли да четем, ще престанем и да мислим.

Да четем и да мислим! Доброто образование е в основата на всеки успех.

Честит празник!