След като се дипломира в Университета Яшар, 22-годишният баритон Алпер Юнлютюрк записва магистратура при проф. Тони Шекерджиева-Новак
След концерти в родния Измир, в Бон и Кьолн, 22-годишният баритон Алпер Юнлютюрк се качи и на пловдивска сцена в рамките на инициатива под патронажа на турското консулство, посветена на Пловдив – Европейска столица на културата. Талантливият младеж впечатли публиката с чувственото си изпълнение на песента „Леле, Яно” на Георги Златев-Черкин и на турската любовна балада „Мавилим” от композитора Аднан Сайгун. В акомпанимент на Велислава Стоянова, Алпер изпя и ария из операта „Али Баба и 40 разбойника“.
Всъщност Алпер е син на изселници от България. Майка му е родом от Момчилград, а баща му от Кърджали. Принудени да напуснат страната по време на „голямата екскурзия”, те се установяват в Измир. Въпреки че никой в семейството не е музикант, момчето от малко проявява дарба и дори без знанието на родителите си се записва на подготвителни курсове за прием в Средно музикално училище „Юмран Барадан“, което по-късно завършва с отличие. През 2014 година с пълна стипендия е приет да учи музика в Университета Яшар. Паралелно с обучението си концертира в Държавната опера и балет на Измир. Участва в майсторски класове на Анджела Акискал, Роберта Ропа, Масима Котика и Бетина Блок. Изнася рецитали, работи заедно с диригента Ганчо Ганчев и сопраното Берна Билгин. Случайно или не, обстоятелствата го срещат с оперната певица и вокален педагог Тони Шекерджиева-Новак. Впечатлена от таланта на младежа, тя го кани да продължи своето образование в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство. Така Алпер се озовава в Пловдив и твърди, че е безкрайно щастлив от избора си.
„Проф. Новак е невероятна, бди като добрата фея над мен”, казва Алпер за зам.-ректора по научноизследователската дейност във висшето училище. Турският певец вече е носител на втора награда на 11-я Национален конкурс за млади солисти.
Идва за първи път в България преди 10 години, иначе представата си за страната е формирал от разказите на своите родители. Които били толкова емоционални и детайлни, че сега, когато се разхожда из Източните Родопи, има чувството, че всяко кътче му е познато.