Каква ще е ползата за децата от областта при готвената централизация и защо е нужно три институции да ни контролират, питат в писмо до просветния министър специалистите от Регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование
Мотивите за промяна в правилника за дейността на регионалните центрове за подкрепа на процеса на приобщаващото образование не са фактически издържани и до голяма степен са дискриминационни, а с предвидените корекции се прави опит за централизиране на власт в лицето на директора на Регионален център София-град, при което се дублират функции на МОН и РУО. Това води до дисбаланс на управленските и финансови правомощия, в разрез е със стратегията за децентрализация и крие риск от загуба на идентичност.
Такова е заключението на синдикалната организация към Регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование във възражението, изпратено до просветния министър Красимир Вълчев по повод Проект за изменение и допълнение на Правилник за устройството и дейността им, публикуван за обществено обсъждане.
„Уча в Пловдив“ вече писа за възражението, изпратено от директора на Центъра Катя Стоилова, което е подкрепено от част от колегите й от страната. В нейна подкрепа специалистите от пловдивския екип също изпращат писмо до МОН, в което посочват мотивите си срещу готвените промени.
Според експертите от Центъра новите членове от правилника създават предпоставки за увеличаване на административната тежест на един Регионален център за сметка на другите, а така също и за конфликт на интереси. В изложените от тях аргументи се посочва, че промените дават възможност за предпочитание на едни обучаващи институции пред други, като се губи възможността за свободния избор от всеки един Регионален център.
„Бегъл поглед в регистрите ни дава информация, че директорът на Регионален център София- град е и първи председател на Националната асоциация на ресурсните учители и дъщерната организация НИОПП, които осъществяват дейности, свързани с квалификация, а неговите заместник-директори са съответно изпълнителен директор и председател на управителния съвет. Възниква въпросът как ще се гарантира безпристрастността при мониторинг“, питат в писмото педагозите от Пловдив.
Те задават риторичния въпрос каква ще е ползата за децата от областта при готвената централизация и защо е нужно три институции да ги контролират. Регионалният център работи с 599 деца от Пловдивска област, като диагностиката и дейностите се осъществяват на място в съответните детски и учебни заведения.
„Повечето родители на деца със СОП разчитат на държавна подкрепа. Нашите услуги са строго профилирани, имаме модерна база с оборудване за специфични занимания и това е безплатно за децата. Работим на терен и с родителите“, пояснява Зорница Стоянова.
Колкото до прилагането на нови дейности при приобщаването на учениците със СОП, според нея и колегите й всеки Регионален център следва да реализира на база бюджет и потребности на децата, кадрови ресурс регионална уникалност.
Дори и в пандемична обстановка, след разрешение на здравния министър, те провеждат индивидуални занимания с децата на ресурсно подпомагане, за да не изостават с учебния материал. Заради новите мерки, които се въвеждат от понеделник, ще бъде отложена инициативата, съвместно с ФК „Локомотив“ Пловдив, на която футболисти да четат приказки на децата. Припомняме, че през октомври по време на двубоя „Локомотив“:“Арда“ децата и техните родители бяха специални гости на срещата. Инициатор бе 28-годишният педагог Димитър Георгиев, който е най-новото попълнение в екипа на Центъра.
По отношение на мотива за поддържане на цялостна информационна система на специалистите и тяхната дейност, както и изграждането на механизъм за взаимодействие между институциите, пловдивските педагози твърдят, че това е във връзка с липсата на единна база, която да поддържа данни за всички деца и специалисти.
За Центъра:
В него работят 61 специалисти, от които 49 са магистри, 12 са бакалаври, двама от специалистите са докторанти – по „Специална педагогика“ и по „Специална психология“ към ПУ „Паисий Хилендарски”. Двама имат научно-образователна степен „доктор” в същите направления. 51% от специалистите са повишили професионалната си квалификация, 70 на имат повече от една специалност; а 30% са с три и повече специалности. Към момента ресурсните учители, освен специална педагогика, имат ресурс и като: рехабилитатор на слуха и говора – 3, рехабилитатор на зрително затруднени деца – 2; брайлисти – 2; 14 притежават и квалификация ПУП/ НУП; 16 – квалификация и като учители по различни учебни предмети. 10 притежават допълнителна квалификация „Социални дейности”.
