Чужденци броят по 70 евро на ден да учат български песни и хора
„Бащата” на форума – Лари от Вашингтон, ръководи ансамбъл „Люти чушки”
Семейство от Хамбург избра да прекара ваканцията си за 11-и пореден път в Пловдив, и то не къде да е, а на фолклорен семинар в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство. 120 любители на автентичния български фолклор от четири континента се включиха в поредното издание на форума, който вече е традиция за висшето училище.
„Чувстваме се като у дома и с нетърпение чакахме лятото, за да се видим с приятелите тук”, споделиха Доротея, Ромулан и Леополд на днешното официално откриване на семинара. Синът бил една на 7, когато го довели за първи път, а сега вече е тийнейджър и свири на гъдулка, тамбура, гайда, тъпан. Семейството музиканти е известно в Германия и като трио за български фолклор. Танцова трупа в Хамбург дори ги поканила да им свирят на живо. В завидния репертоар на Томашек влизат Пайдушко, копаница, ръченица. Немците вече владеят всички тактови размери, подходящи за танцуване и пеене.
„Щом сте тук, значи много обичате българската народна музика”, приветства гостите от 15 страни музикалният директор на семинара проф. Любен Досев. За първи път има и две момичета от Австралия. Малцина от участниците са професионални музиканти, повечето имат коренно различни професии – математици, инженери, лекари, юристи, но обединени от възхищението си към нашия фолклор. Чужденците плащат по 70 евро на ден, за да учат инструмент, да пеят народни песни или да танцуват под вещото ръководство на квалифицирани хореографи и танцьори от читалищата на съответната фолклорна област. За тези, които са се записали в последния момент, а това са една трета от семинаристите, дневната такса е 96 евро. За поредна година се включват и българи. За тях цената е 40 лева на ден. Бонус за семинаристите е пътуване до събора в Копривщица. Повечето от гостите на семинара са ръководители на трупи по балкански фолклор в своите държави.
Участниците в семинара ще усъвършенстват народното си пеене с преподаватели като проф. Светла Станилова и народната певица Таня Досева. За техните часове има най-много записани – 47 жени от САЩ, Израел, Япония, Германия, Франция.
“Преподавам от основаването. Всяка година им давам песни от различни фолклорни области, защото са много любознателни, интересен им и нашият наревноделен ритъм, нашата орнаментика, техниката на изпълнение. Сега съм им подготвила няколко шопски, македонски, тракийски и странджански песни. Предварително съм подготвила нотен материал, текста с латински букви, а отстрани – описание на сюжета. Много им е интересно, упорити са и попиват всичко. Дори се хвърлят бавни песни да разучават, като “Руфинка”. Всеки нюанс, всеки тон от орнамента искат да го чуят. Повтаряме десетки пъти, казва Таня Досева.
Индивидуални часове започват от утре по тамбура, кавал, гъдулка, родопска гайда, акордеон, тъпан. До всеки семинарист ще има и преподавател в лицето на изявен български майстор, като обучението по кларинет, например, е поверено на основателя на Конушенския оркестър Никола Илиев.
Като бащата на фолклорния семинар. Така определят пловдивските организатори на събитието своя американски партньор Лари Уайнер. 72-годишният американец живее във Вашингтон и е един от най-големите меценати на фолклорното ни изкуство зад граница. „Заразил се” през 1966-а и оттогава не изневерява на българската народна музика. Домът му в САЩ е музей на българския фолклор, а той единодушно е определен за един от най-големите колекционери на фолклор в света изобщо. Уайнер е един от първите преподаватели на български народни танци в САЩ, разполага с огромен архив лично заснети от него изпълнения на български певци, инструменталисти и танцьори от последните 50 години. Основател е на формация „Люти чушки“.
„Имаме трима българи, участник от Одрин, а аз съм тъпанджията”, смее се Лари, който даде и официалния старт на събитието.
