Сред френските уникати на колекционера Димитър Балджиев, показани в книжарница „София“,  има книги на 400 години

Първата френска граматика на български език, издадена през 1869 г. във Виена, и  изключително редки образци от френското книгоиздаване, могат да се видят в изложбта „Френски уникати в Капана“.  Тя е подредена в книжарница “София” и ще остане до 11 май.

По време на Възраждането Франция е един от най-големите центрове на Европейското книгопечатане. Димитър Балджиев, френски гражданин от български произход, роден в Пловдив, е посветил целия си живот на страстта да издирва, съхранява, реставрира и колекционира издания от началния етап на Европейското книгоиздаване.

От колекцията си, съдържаща хиляди безценни екземпляри, той представя в Пловдив образци от XVI, XVII, XVIII в. от френски издания, френски автори и френски печатници на следните теми: философия, история, география, пътеписи, театър, законодателство и религия.

Представените книги документират водещата роля на френската култура по време на Възраждането и значението ѝ за оформяне на духовния облик на Европа и света.

Проектът е част от официалната програма на Пловдив – Европейска столица на културата. За колекционерската си страст  Димитър Балджиев разказа пред „Уча в Пловдив:

 

–   Вече 30 години колекционирате уникални издания, кое ви запали за това хоби?

–   Самите предмети имат повече памет от нас, човеците. Това е много отдавнашно мое хоби, което става все по-трудно да си позволи човек – и във Франция и в България. Във Франция, Италия и Германия има много библиофили. Още, докато живеех тук, започнах да събирам стари издания. Това, което показвам, са само две витрини, но пък ценителите могат да видят книги на по 400 години.

–   Коя е най-старата?

–  От 1625 година. Има законодателство от Луи XIV, коледни песни от 1630. Повечето са от XVIII век. Показвам едно супер любопитно издание от 1749 година, което е своеобразен пътеводител за туристи, които навремето са обикаляли околностите на Париж. В този гид, така да го наречем, са описани всички забележителности за улеснение на желаещите да ги посетят. Имам философски сборник с есета на Жан-Жак Русо, пиеси на Корней, басни на Лафонтен. Изложил съм и трактат за числеността на световете от 1821 година. Това, което е интересно за пловдивчани, е сборникът с поетически медитации на Ламартин от 1828-ма.

–   Къде намерихте всички тези уникати? Вероятно колекционирането им е скъпо удоволствие.

–   Във Франция има страшно много антикварни книжарници, защото колекционерите са били и все още са много. Купувал съм и от хора, които са наследили огромни богати фамилни библиотеки. Вече стана обаче доста скъпо да поддържаш такова хоби. Доста неща не мога да си позволя. Преди десетина години беше възможно да се намерят уникати на сносни суми на битака, по аукциони. Но сега вече търговията е основно в интернет. Има си специализирани сайтове за стари книги и редки издания.

–  Прави впечатление, че са много запазени. Къде и как ги съхранявате?

–  Така е, това са книги на четири века, а са в идеално състояние. Искам да видя някоя флашка или CD дали ще може да бъде прочете след 400 години. Не вярвам. Кориците са предимно от телешка кожа, картон и дебела хартия. Не се подлепят с химически лепила, а с нишесте. Мастилото е правено от шикалки – туморни образования по кората на дърветата, които се изсушават, стриват се и се използват за пигмент за мастило.  Естествено мастило се е правило и от винена утайка. Книгите трябва да се държат на проветриво място, кашоните да имат дупки, за да циркулира въздухът и да не се задържа влага.