Родовите фамилии от историята на Пловдив в календар за 2018 година

Първата панорамна снимка на града на Димитър Кавра от 1871 година е запечатало луксозното издание на Регионалния исторически музей

Правнучката на съпругата на Найден Геров – Мария, дарила балната рокля на прабаба си на града под тепетата

Календар за 2018 година представя родовите фамилии, оставили незаличим отпечатък в историята на Пловдив и България. В последните години стана традиция Регионалният исторически музей да прави луксозно издание, като този път темата е „Род, семейство, отечество“.

„Тези бележити фамилии създават духа на Пловдив, с който и до днес се гордеем. Разказвайки тяхната история, ние популяризираме делото им. Повечето от техните наследници са пръснати в различни краища на света, а голяма част от фондовете на музея се формирани от техни дарения. Най-голямата колекция, свързана с делото на Хр.Г.Данов, е именно при нас. Последната ни значима придобивка е само отпреди две години. Това е над 100-годишната бална рокля на съпругата на бележития възрожденец Найден Геров – Мария, която беше показана в изложбата по повод 131 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Дарението направи правнучката, която живее в Австрия. Мария е била свързана с почти всички благотворителни организации от края на 19 и началото на 20 век и е била една от най-известните дами на Пловдив”, казва директорът на музея Стефан Шивачев.

До края на 18 век Пловдив е определян като ориенталски град, една от перлите на Османската империя, с преобладаващо мюсюлманско население и гърчеещи се православни жители. В началото на 19 век тук се заселват будни и заможни български фамилии от Стара планина, Средногорието, Родопите и Македония, които откриват пътя на борбата за утвърждаване българския характер на града. В града на тепетата те намират изключително добра почва за стопанска и икономическа реализация – оглавяват занаятчийските еснафи, откриват свои търговски кантори от Измир, до Виена и Манчестър. Трупат богатства, но ги харчат за родови къщи, за нови храмове и училищни сгради на Трихълмието. Те оглавяват борбата за църковна служба на български език, за учебници и училища, припомня Стефан Шивачев.

Заселилите се в Пловдив български родоначалници са били неуки, познаващи само четмо, писмо и сметки от килийните училища по черкви и манастири, но второто поколение – техните деца, завършват европейско образование и оглавяват стопанския и политически живот на свободна България.

Благодарение на тези български фамилии, ние дължим това побългаряване на Пловдив и победата на българска идея в града, пояснява директорът на музея.

Първата фамилия, която е поместена на страницата за януари, е тази на братята Стоян и Вълко Чалъкови. Те идват от Копривщица, забогатели от отглеждането и търговията с овце за Цариград. Много бързо навлизат в градската управа на Пловдив, били са лични гости на султана и повеждат борбата на българите срещу гърците. Вълко Чалъков е наричан градоначалник Филипополски на православното население. Двамата братя са основни ктитори на Рилския и Бачковския манастир и благодарение на тях днешните православни храмове в „Старинен Пловдив“ са изградени наново. Голямото дело на Стоян Чалъков е създаването на Пловдивското епархийско училище „Св. Св. Кирил и Методий“. Техните братовчеди Вълко и Стоян Чалъкови, които идват малко по-късно в Пловдив, също са големи дарители за построяването на редица български църкви и училища. Децата на фамилията Чалъкови вече имат европейско образование и повеждат борбата за църковна независимост. От внуците на фамилията съществен принос в историята има д-р Георги Вълкович, министър в свободна България и Никола Чалъков – три пъти кмет на Пловдив.

Месец февруари е посветен на рода на д-р Стоян Чомаков, който, след като остава сирак в Копривщица, е отгледан от Чалъковци. След като се образова в Европа, Стоян Чомаков се утвърждава като първи градски лекар и водач на църковно-националната борба. След Освобождението е министър на просвещението, а неговата дъщеря е придворна дама. Внукът му Стоян Петров Чомаков е български офицер, а по-късно и посланик на България в Унгария, САЩ, Швеция и Япония.

Историята на рода Кесякови разказва страницата за месец март. Искро Кесяков идва първи в Пловдив като доведен син на Вълко Чалъков. Неговият син Константин Кесяков е полковник и командир на дружина в българското опълчение, а след Освобождението става началник на милицията в Източна Румелия. Брат му Тодор пък е директор на правосъдието и председател на Постоянния комитет в Източна Румелия. Най-виден представител на рода Кесякови от третото поколение е д-р Иван Кесяков – два пъти кмет на Пловдив и министър на здравеопазването в продължение на доста години.

Друга знакова личност в Пловдив от онова време е Найден Геров, който също идва от Копривщица. Информация за него и делото му е поместена на четвърто място в луксозния исторически календар. Благодарение на Найден Геров през 1849 г. се утвърждава българското име на града – Пловдив. Той е създател на Епархийското училище, участник в борбата срещу фанариотското духовенство. След Освобождението и дълги години труд Найден Геров издава своя уникален петтомен „Речник на българския език“. Създава голямо семейство, а съпругата му стои в основата на благотворителността в Пловдив.

Месец май разказва за фамилията Гешови. Четиримата братя Христо, Евстрати, Димитър и Никола идват в Пловдив през 30-те години на 19 век от Карлово и създават търговска къща „Братя Иван Гешови“. С годините се утвърждават като най-големите банкери в Пловдив, откриват кантори в Цариград, Виена и Манчестър и подпомагат църковно-националното движение. От техните наследници изпъква Иван Евстратиев Гешов, министър-председател на България през 1911 -1913 г., председател на БНБ и на БАН, многократно финансов министър. Братовчед му Иван Стефанов Гешов пък е кмет на Пловдив. Третото поколение на фамилията са офицери, юристи, финансисти и инженери. Сред тях инж. Иван Гешов е главният инженер на Първото Българско изложение в Пловдив, който за по-малко от година построява над тридесет панаирни павилиона.

Историята на рода на д-р Константин Стоилов е на шестата страница на календара. През 40-те години на 19 век баща му Стоил се преселва от Стара Загора в Пловдив, където се ражда единственият му син Константин Стоилов. Той се образова в Хайделберг, става първият доктор по право и политически секретар на княз Александър Батенберг. Константин Стоилов е многократно министър на правосъдието и на вътрешните работи и два пъти премиер на България. Това е човекът, който поставя основите на „Българското икономическо чудо“ от началото на 20 век.

Месец юли е посветен на Пеевия род. В началото на 19 век Пею Кюркчията от Белозем се издига в кожухарския еснаф в Пловдив. Той има трима синове, от които най-известен е Костаки Пеев – първомайстор в кожухарския занаят и основател на първото акционерно дружество „Пчела“ в Пловдив. След Освобождението той е първият избран кмет на града, поставя основите на общинското управление, основател е на първата фабрика за сапун и е сред основателите на Търговско-индустриалната камара.

Август разказва за Христо Г. Данов, който идва в Пловдив от Клисура. Той издава повече от хиляда книги и учебници, поставя основите на новото образование, открива първата българска печатница. Като кмет на Пловдив започва залесяването на тепетата, благоустроява и дава на улиците български имена. Синът му Милош е също кмет на Пловдив, негови наследници са професори по история.

Месец септември е посветен на Герджиковия род, чийто основател е Иван Герджиков от Копривщица. След Освобождението той участва в създаването на новата администрация и става председател на Пловдивския окръжен съд. Изгражда емблематичната Гержикова къща, намирала се на мястото на днешната Съдебна палата в Пловдив. Синът му Михаил е сред дейците на ВМРО, а през 1903 г. оглавява организацията и води чета по време на Илиденско-Преображенското въстание. До края на живота си работи като журналист, преводач и остава верен на борбите на българите в Македония и Одринско.

Интересна информация за Велегановият род, чийто основател е Димитър от Банско, представя страницата, посветена на октомври. Неговите синове Лазар и Иван правят в „Капана“ малка леярница, а през 1876 г. леят лъвчета за калпаците на въстаниците и оловните куршуми. След Освобождението правят Първата българска специализирана леярна за църковни камбани, като само за Пловдив отливат 26 камбани за 16 църкви. Тяхното дело е продължено от наследниците им, а фамилията Велеганови е символ за църковни камбани в България повече от два века.

Родът Генадиеви е намерил място в луксозния календар през ноември. Основател е Велешкият митрополит Генадий, чийто син Иван, роден в Охрид, се заселва в Пловдив през 1873 г. Той има трима синове – единият, от които – Никола, е участник в Съединението на България. По-късно той завършва право става министър на правосъдието, на търговията и земеделието, както и на вътрешните работи. Вторият син на Иван Генадиев – Харитон, е журналист, преводач, дипломат и секретар на царската канцелария, а третият – Павел Генадиев, е индустриалец и собственик на мина в Павелско.

Декември е посветен на художниците Христо и Нягул Станчеви. Христо идва в Пловдив да учи, а по време на войните е художник на фронта. Най-добрите си творби създава през 30-те години на 20 век, сред, които „На нивата“. Синът му Нягул рисува акварели, посветени на Пловдив, пейзажи и картини с историческа тематика.
Според историците именно на хората, намерили място в този календар, Пловдив дължи гордостта си, а пловдивчани – правото да кажат, че този е вечният български град.
Календарът е запечатал и уникални фотографии, наред с историческите факти. Така например в изданието с колекционерска стойност може да се види първата панорамна снимка на Пловдив от 1871 година. Неин автор е Димитър Кавра.