Система от интерактивни тренинги с родителите и техните деца задържа учениците в клас. Това е добрата практика, която успешно се прилага в основното училище в Граф Игнатиево. Как се работи със семействата от ромския етнос презентира на кръгла маса в Дома на учителя днес директорът на училището Даниела Петкова. Целта на форума бе обмяна на изпитани подходи между учители и директори от Пловдив и Банско.
” В училище имаме деца от два етноса и е трудно да ги задържим в клас, затова се стараем да създадем такива условия и такава среда, че да се чувстват добре, да им бъде интересно”, обясни Петкова. Тематичните тренинги се провеждат четири-пет пъти годишно, като учителите предварително обмислят казусите така, че участниците да си изведат съответните поуки. Всеки тренинг започна с игри за сближаване, които да предразположат участниците да бъдат активни. Отделните екипи представят своята тема пред останалите.
Казусите са от практиката. Например, в един от класовете дете е било обвинено, че откраднало вещ на съученик, но по думите на свидетели тази вещ нарочно е поставена в раницата на набедения от деца, което искат да му навредят. Набеденото било скромно, с един родител, а инициаторът на “акцията” – твърде агресивен.
“В един момент този случай се превърна в огромен скандал и ние трябваше да реагираме. Децата, които свидетелстваха, непрекъснато си променяха мнението, защото бяха заплашвани от инициатора. И ние поставихме проблема за обсъждане. Всеки от участниците в тренинга изтегли роли – на класния, на двамата основни участници в скандала, на съучениците, на родителите на засегнатите деца. Така всеки се постави на страната на другия. Изиграването пред останалите също провокира разсъждения”, споделя Петкова.
Родители и деца работели заедно и върху творчески задачи. Малчуганите били невероятно щастливи, че са център на внимание и усещали обичта и на родителите, и на учителите. След всяко занимание майките и татковците задължително получавали домашно по следващата тема. Правели проекти, пишели есета. Децата им не ги оставяли на мира с предупреждението: “Да не отидеш без домашно и да ме излагаш”.
За да осигури масово участие на тренингите, класният ръководител многократно говорел с родителя по телефона или ходел на място вкъщи, пращал покани по децата. Последните години от ромските семейства половината рода се озовавала на тренингите. А това стимулирало децата да са прилежни и да не отсъстват.
