Показвайте на детето грешките му, съветвайте го как да се учи от тях, подкрепяйте и го мотивирайте, но не правете нищо вместо него, съветва психологът Събка Дякова-Чехович

Събка Дякова-Чехович е психолог и писател. Освен индивидуална работа с клиенти, провежда семинари, обучения, води и лекции за личностно развитие. От 2011 г. работи като психотерапевт в програма „Виктория” – специализирана за жени, претърпели рак на млечната жлеза. През 2012 г. излезе от печат първата й книга “Фитнес за женската душа”, която вече е с трети тираж. Втората й книга “Любовта на разведената жена” излиза през 2017 г.

„Стремя се да помогна на всеки сам да намери пътя си в трудните житейски периоди. Не давам съвети и рецепти за живеене, а разбиране на себе си, подкрепа и увереност в собствените сили за преодоляване на нелеките житейски кризи“, казва Събка Дякова.

Тя е автор и водещ на срещата на тема „Родител в 1 клас“ в рамките на клуб „Аптека за душата“.  Дискусията ще се състои на 11 септември от 18 часа в НБ „Иван Вазов“ и е насочена основно към родители, чиито деца за първи път тази есен ще прекрачат школския праг.

Разговоря Деляна Лукова

 

– Темата на срещата е „Родител в 1 клас“, а не „Родител на първокласник“ – това означава ли, че майките и бащите също ще бъдат ученици и ще трябва и да свикват с много нови неща, както детето?  

– Тръгването на училище е нов етап не само в живота на детето, но и на цялото семейство. Не говоря за организация на ежедневието, а за новите предизвикателства, които стоят пред родителите – за това как те влияят върху образователния процес на детето, мотивацията  и неговата социализация. В този смисъл е важно за родителя да си дава сметка за това влияние, да развива своите лични умения, за да може да е в помощ по най-добрия начин.  Говоря за самовъзпитание преди възпитанието, говоря за образование – съзнателно образование на родителя като такъв.

– Новата социална роля на детето е нова и за родителя. Какви са най-важните ви съвети към семействата, за да създадат положителна нагласа на детето към училище и то да ходи с радост, а не по задължение?

-Училището дава две основни неща – образование и социални умения.  С първия учебен ден в живота на детето навлиза нова важна фигура – учителят. Той е не само личност, той е и събирателен образ на училището, ученето, институцията, той е следващият авторитет  след родителя. Родителят трябва да поддържа авторитета на учителя. Ако е позитивен и отворен към училището – и детето ще е такова. Ако родителят чете книги, и детето ще чете.  Предлагам празникът след първият учебен ден да бъде отбелязан с общо посещение в книжарница. Нека детето САМО  си избере първата книжка, нека и родителя избере за себе си книга. Ето така – чрез личен пример, леко и приятно, детето се научава да цени книгата – символ на знанието.

– Често родителите очакват от училището да реши нерешените проблеми у дома.

– Да, така е. Ако родителят обаче не е научил детето на ред и дисциплина, ако в семейството липсва уважение, амбиция, любознателност към света и развитието, то училището като институция и учителят като личност сами не могат да компенсират тези липси. Това са основните липси на „първите седем”. В първи клас децата са такива, каквито са ги възпитали родителите. Ако родителят иска промяна у детето, то първо трябва да я започне от себе си.

– Мнозина родители обаче подкопават авторитета на училището пред децата си и по този начин допълнително го разколебават.

– Родителят и учителят трябва да са един екип. Необходимо е, важно е, родителят да се довери на учителя напълно. Родителят може да е с големи компетенции, но в учебния процес на детето учителят е по-знаещ. Учителят е първата важна социална фигура в живота на детето, чрез която то се научава да уважава личността и йерархията.  Уважението е социално умение, а не заслуга, както повечето хора си мислят. Ако детето не се научи да уважава другия/другите, то не уважава и себе си – това е двустранен процес. Груба грешка е вмешателството на родителя в работата на учителя и постоянният контрол върху учебния процес. Това подкопава авторитета на учителя в очите на детето и то губи мотивация, научава се да манипулира, не поема отговорност за постъпките си а се оправдава с лошия учител или лошите съученици. „Учителят му пречи”, а после в живота ще му пречи някой друг – колеги, шеф, партньор.

На първия учебен ден детето подарява цветя на учителката си.  Защо? Цветята са символ на уважение, обич, доверие, признателност. Родителите купуват букета. Скъпи родители, нека това не бъде просто действие, „защото така правят всички”, нека това бъде ваш осъзнат реален акт на признание авторитета на учителя, осъзнат знак на почит и уважение към него. Това трябва да бъде казано и показано на детето.

– Не са рядкост родителите, които натоварват детето с огромни очаквания и то се чувства длъжно да ги оправдае, за да не ги разочарова.

– Амбициозните родители не възпитават амбициозни деца, а потиснати. Очакванията и амбициите на родителя, които не съвпадат с тези на детето, създават объркани, неориентирани за способностите и талантите си младежи, изпълняващи проектите на родителите без да осъзнаят и развиват своите. Доброто родителстване е в това родителят да усети и подкрепи детето в неговите таланти и интереси, да му даде почва то да ги развие,  а не да му натяква свои амбиции. Принципът „на детето нищо да не му липсва” е непечеливш, защото не създава у детето нужди, а няма ли нужди, няма действие, няма развитие. Както и гледането на детето като „писано яйце” създава неактивни, неможещи и неумеещи да се справят с живота хора, просто защото някой друг е правил и прави всичко вместо тях.

– Защо все още се плашим от грешките и ни е трудно да свикнем с мисълта, че те ни развиват и са част от собствения път, който трябва да извървим?

– Докато човек мисли в категория „грешка=провал”, а не в категория „грешка=урок”, няма да има напредък. Спиралата е вселенската графика на развитие –спадове и възходи. Родителят не може и не трябва да спестява на децата си трудностите и провалите. В желанието си да им улесни пътя, той отнема възможността детето само да го извърви и да се поучи от грешките си.  Това е продиктувано от родителския страх, че детето няма да се справи, няма да има самочувствие. Да, при това положение то няма да се справи и няма да има самочувствие. Прекомерните родителски грижи и амбиции отнемат на детето възможността за сблъсък с външния свят, чрез който то се адаптира към него, да развива себе си и да се научава на самостоятелност и справяне.

– Какво не бива да правят, за да развият самостоятелност у първолака и да го научат да се справя със задълженията си?

– Родителят трябва да научи детето как да прави нещата, а не да ги прави вместо него. Родители, не приготвяйте раницата на първолака за училище, а го научете как сам да я приготвя! Не се разправяйте с неприятелчетата на детето, а да го насочва как то да се справи с тях. Не ходотайствайте пред учителя, а стимулирайте детето. Хвалете и критикувайте градивно. Хвалете постъпката, а не детето. Похвали от типа: „Ти си номер едно, ти си страхотен, ти си супер, ти си велик!” са безпочвени  и създават егоцентрирани, социопатични индивиди. Похвалата: “Ти се справи много добре, постъпи правилно, браво за това, което направи!” е ориентирана към поведението и създава реално самочувствие и увереност в личните качества и умения.

Същият принцип важи и за критиката. Критикувайте постъпката, а не детето като личност: „Това не е добра постъпка!”, а не: „Ти не си добър!”, и винаги давайте визия как по-добре би могло да бъде. Нужни са много разговори, последователност и твърдост, но това са стъпките да изградиш човек с характер, който съумява да преодолява трудностите по пътя си. Детето ще пада, ще се удря, ще го удрят, ще плаче, ще го разплакват, ще греши, ще го лъжат, ще има трудности, ще има кризи, ще има проблеми – това е нормално, това е животът и родителят, колкото и да се старае, нищо не може да му спести. Животът на никого нищо не спестява. Приспособимите преодоляват трудностите. Неприспобимите затъват в трудностите. Когато видите това, родители, показвайте на детето грешките му, учете го да се учи от тях, подкрепяйте го, мотивирайте го,  бъдете плътно до него, но нищо, нищо, не правете вместо него. Внимавайте за неговата безопасност, но го оставете да прави нещата само. Детето може, то иска да може – това е вроден човешки стремеж.

ПУБЛИКУВАЙ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар!
Моля въведете вашето име тук

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.