40 на сто от учителите винят семейството за лошия си обществен имидж
След три години няма да има преподаватели по физика и математика, предупреждават от ПУ
Какъв е образът на добрия учител и защо имиджът му в обществото пада с всеки изминал ден. Този наболял проблем дискутираха на кръгла маса, организирана от Регионалния инспекторат по образованието, директори, педагози, ученици и представители на висшето образование под тепетата. Как родителите гледат на учителя и как работещите в просветната гилдия говорят сами за себе си стана ясно от анкетата, направена от СОУ „Софроний Врачански”, чиито резултати презентира директорът Пенко Рисков. В допитването са участвали 340 учители по различни предмети от Пловдив, Асеновград, Карлово, Първомай и Сопот.
Да знае по какъв начин да представи учебния материал е най-често посочваният отговор на въпроса кой учител е добър. Като други важни прифесионални качества, работещите в класната стая изтъкват обширните и задълбочени знания, високата обща култура и ерудиция, прилагане на специални методи на преподаване. Едва на последно място оставят владеенето и използването на модерните технологии. Що се отнася до личностните качества, според анкетираните преподаватели учителят трябва да общува на достъпен език с родителите, да отчита възрастовите особености на децата и да създава ясни правила за работа в крас, да е справедлив и възпитава граждански добродетели. Само половината заявяват, че учителството е призвание за тях. Незначителни 2% са на мнение, че педагогът следва да е ангажиран с училищния и обществения живот.
Преподавателите обаче са категорични, че основният фактор, който влияе за негативния им образ, е семейната среда. 40 на сто винят коментарите на родителите вкъщи, които настройвали децата си срещу учителя или пък омаловажавали ролята му. Според всеки трети учител медиите са фактор за лошия им обществен имидж. Девалвацията на образованието, ниското заплащане, неадекватните учебни програми и икономическото състояние на страната като цяло също давали отпечатък върху авторитета на преподавателя.
„Не се ли вдигнат заплатите, никой няма да иска да стане учител. Тази година нямаме нито един приет „Физика и математика”. Нулев прием има също за „Химия и физика”и „Билогия и физика”. А едва десетина са първокурсниците „Биология и химия” и „Физика и информатика”, каза зам.-деканът на Математическия факултет на Пловдивския университет проф. Коста Гъров. Според декана на Физическия факултет доц. Жана Райкова след три години изобщо няма да има учители по тези предмети. Мотивацията на студентите да изберат преподавателската работа се появявала едва в 3-4 курс, когато започвали часовете по практика. Тези, които взимали решение да станат учители, изкарвали максимум година-две и напускали. Друг проблем според Райкова е липсата на шанс за работа на младите специалисти, тъй като повечето директори поставяли като условие стажа.
Учителската професия е преди всичко призвание. Ако всеки учител попие поне малко от образа и характера на Вазовата героиня, Рада Госпожина, ще има надежда за бъдещето на децата ни. Българският учител трябва да се издигне от пепелта, но с помощта и на обществото и институциите. От друга страна пък, за да се върне доверието към учителския образ, трябва да се изкоренят неквалифицираните кадри и тези, които нямат нужното вдъхновение.
Коментарите са затворени.