Време е учителите да променят класната стая, за да не отчитаме, че последното за миналата и първото за новата година бебе са на 15-годишни „майки”
Образованието е това, което остава, когато забравим всичко, което сме учили в училище, казва Айнщайн
Реформата плаши, но после лекува. С това умозаключение се опита да успокои не само просветната гилдия, но и обществото като цяло, министърът на образованието Тодор Танев, чиято цел номер едно без изминалата година бе да стартира кардинални промени в системата. С идеята да я извади от летаргията и да вкара свеж полъх, който да ни направи по-конкурентноспособни. Макар да призна, че “дървени” чиновнически глави му пречат.
Рефренът, който се върти като зациклила грамофонна плоча, е, че ученикът трябва да е в центъра на образователния процес. Ако попитате учениците щастливи ли са в училище, отговорът им ще е, меко казано, унищожителен. Нищо, че според официалните данни от последното изследване на PISA от 2012 година процентът на отговорилите утвърдително е по-скоро обнадеждаващ. Да си кажем открито – масова практика на гимназистите е да търсят начин да не отидат на училище. Наскоро позната лекарка ми сподели, че вече е изчерпала целия си професионален запас от диагнози за медицински бележки. Има и такива, на които извинителната бележка е последна грижа, но как да ги изключиш – от една страна носят пари, а от друга – има да се изпълняват стратегии за задържане на децата в клас, за стопиране броя на преждевременно напусналите. Защото каква алтернатива имат, когато останат без образование на свободния пазар?
Поне от десетилетие насам основното, за което говореше просветната гилдия, е крещящата нужда от реформа. Толкова го чакахме този нов закон и след родилни мъки най-сетне го видяхме обнародван. Сега започнаха новите напъни, съпроводени с разяснителни обиколки на летящия екип на МОН – стандарти за учебни планове и образователни изисквания. Ще ги има ли новите учебници за 1 и 5 клас, кое издателство ще се докопа да вземе сериозния дял от баницата, лобита по предмети и т.н.
Промените ще влизат поетапно, като наесен започваме с първолаците. Какво става с останалите системата. Вместо да чакаме закона, за да се променим, крайно време е учителите да преобразят класната стая и да се превърнат в истински вдъхновители за децата. Статистиката за последното на миналата и първото за новата година бебе се повтаря – родилките са или 15-годишни, или за майката на 20 малкото се явява трето дете. Да, особености на етноса, но не е само това. Свидетел съм на това как училища от Пловдив и региона полагат истински усилия да привлекат не само интереса на учениците от ромски произход, но и на родителите към училището и да ги убедят, че децата им могат да са повече от просяци край казаните за смет – като се започне от изнесените родителски срещи в гетото, и се стигне до награди като кино в мола и зелено училище за усърдие в уроците. Но, за съжаление, те все още са единици.
Същото се отнася и за малцината училища, които сами инициират промяна на модела на преподаване и учене в класната стая. Защото успехът на един ученик не е равен на покриване на държавните стандарти. Примери – колкото щеш. Доброто преподаване, според Марк Твен, е толкова силно, че може да превърне лошия морал в добър, лошите практики – в чудесни, да промени хората и да ги направи ангелски добри. В презентацията на доцента от Департамента по математика, наука и технологии на Учителския колеж към Колумбийския университет – Кристофър Емдин, която е хит в мрежата, супер учителят е този, който завладява аудиторията и умее да създава магия. Не е лесно, но е възможно. Въпреки че заплатите се покачиха с 20-30 лева. Какво е общото между рап концерт, разговор в бръснарницата и неделната служба, пита Емдин, и отговаря: те всички имат тайна магическа сила, която очарова и учи едновременно – и това е умението, на което педагозите обикновено не се учат.
Безспорно е, че педагогиката има нужда от промяна. И вместо да се оправдаваме, че расте незаинтересовано поколение, изпаднало в летаргия, и да се чудим как им се получава на финландците, например, да направим промяната в себе си. Големите умове отдавна са го казали: „Образованието е онова, което остава, когато забравим всичко, което сме учили в училище” – Айнщайн.
