Преустройство, нововъведение, реконструкция, подобрение, модернизация. Това са част от синонимите, които тълковният речник дава за думата “реформа”. Ако ги съпоставим със случващото се в образованието в момента, суматохата поражда всичко друго, но не и промяна с идеята за по-добро. Поне от десетилетие насам основното, за което говореше просветната гилдия, е крещящата нужда от реформа. Толкова го чакахме този нов закон и след родилни мъки най-сетне го видяхме обнародван. А сега накъде?
Кой и как започна да пише учебните планове, програми и стандарти и защо всички скочиха като ужилени да недоволстват. МОН ли работи на тъмно или всеки дърпа чергата към себе си, преследвайки единствено собствения интерес, не и този на децата. И докато спорим “Даваш ли даваш, балканджи Йово” или “Маминото детенце” да падне от програмата по литература, да се увеличават или не часовете по математика, защо се ощетява философията за сметка на гражданско образование, повече история или география да се учи, губим децата. Които с все по-голямо нежелание и отегчение извървяват пътя към училище. Защото там са просто пасивни слушатели, които възпроизвеждат и наизустяват, за да покрият минимума за съответната степен. Непрестанно говорим колко е сложна програмата, с какви излишни и ненужни знания ги затормозяваме, а не могат да напишат грамотно 20 реда смислен текст. Но веднага се хванахме за гушите да браним предметите си, без да ни интересува балансът в новите програми. Докато е така, паралелното образование ще продължава да е в разцвета си.
Още по-безумна е позицията на министерството, готово да отстъпи на всяко протестно писмо. Да оставим настрана кой е прав и кой крив, но щом се предлага един стандарт, той следва да е обмислен и обсъден. Защо първо се писаха програмите и тогава се предложиха за обществен дебат. Затова сега сме свидетели на абсолютен хаос, експертно безсилие и управленска несигурност.
Заедно с това обаче издателствата потриват ръце и нямат търпение програмите да “втасат”, за да завъртят новите учебници за 1 и 5 клас. Догодина пак ще ги сменим след поредната корекция, проблеми никакви.
Няма как след всичко това да вярваме, че реформата ще успее да реализира промяната в българското училище, за която толкова мечтаем. Вместо това ще продължим да се чудим как им се получава на финландците, а децата ни да ругаят държавата и да стягат куфарите.
Спокойно, тази тенденция със стягането на куфари няма да продължи дълго, но ругатни ще има.
Ще стане масово “явление” децата да си получават дипломата на sms срещу 50 лв., да не знаят чужд език (или българският да е чужд за тях), да си нямат и хабер от математика, информатика, да не говорим за физика, химия и разни …логии…
И тогава никоя реформа няма да може да помогне, а нека на финландците им се получават нещата, нас това не ни грее.
Щото и да стегнат децата куфарите до никъде няма да стигнат, но пък тогава ние ще ругаем…
Коментарите са затворени.