Предлагаме ви един анализ за отношението между религия и образование от инж. Лало АТАНАСОВ, написан специално за “Уча в Пловдив”
Библията – Свещената книга на християните, която вече повече от 20 века е най-търсената, най-отричаната, най-ясната и неясна, изследвана, разбирана и неразбирана, и в която човечеството търси надежда и упование,е в ръцете ми.Битие Гл. 2:7 „И създаде господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот; и стана човекът жива душа”.
Дуалистичната същност на човешкото същество го принуждава да търси възможности за задоволяване на телесните си и духовни нужди. Започва борбата между материалното и духовното. Резултат от тази борба е „грехопадението” на Адам и Ева – Битие Гл. 2:17, 22 Гл. 3:2, 3, 4, 5, 6, 16, 17. По Божията воля се създават и различните раси и етноси – Битие Гл. 4, Гл. 6:2, Гл. 12:2, Гл. 16:3, 15 Гл. 21:2, 3, 9, 10, 11, 12, 13, 14 Гл. 25:5, 6, 11, 13, 18, които в Безкрая винаги са търсили закрила, сигурност и помощ поради слабата си човешка същност. Така се появяват различните представи, вярвания и идоли, които прерастват в идеята за Бога, превърната в религия. Най-важните и определящи за човешкото поведение психологически характеристики са нагласите, темперамента и характера. Заложената енергия във всяка раса и етнос дава възможност за създаване на институционална религия и съзнателното или подсъзнателно приобщаване към нея. Агресивната или миролюбива етническа същност определя и характера на религията –Езически култове в древния свят (30 век Пр. Хр.), Юдаизъм (15 век Пр. Хр.), Християнство (1 век): православно (1век), католическо (11 век Сл. Хр.), протестантско (16 век), англиканско (17 век); Будизъм (5 век); Ислям (7 век) – през различните етапи на човешкото развитие.
Съществува предразположение на етническа основа към приемането на съответна религия. Мойсей, Христос, Мартин Лутер, Буда, Мохамед са реално съществували исторически личности, но само Христос е Божият син, явил се по Божествен начин в човешка същност като част от Триединството: Бог Отец, Бог Син и Святия Божи Дух. Религията е философската представа за създаването и функционирането на света, за смисъла на съществуването, която се превръща в начин на живот чрез вярата в Нещото което не виждаш, но усещаш, че съществува и решава по своя Промисъл. Тя е философия за изначалния, вечно съществуващ и всепроникващ, животворящ Дух. Религията е изконно присъща на човешкото съзнание, независимо дали някои от хората го признават, съзнават или не. Религията не е творение на човешкото съзнание или страх пред неосъзнатото в природата. Тя е обективна потребност, която чрез Откровението повече или по-малко се доближава до Бога. „Неистинни религии” няма, доколкото всяка по свой път се стреми към пълнота на богопознанието. Изучавайки една или друга религия откриваме близки или дори еднакви понятия, идеи и образи, което сочи за едно общо и чисто в миналото понятие за Бога. Това е и фундаментално общото между всички религии, а не радикалните субективни теории във всяка една от тях, което е проблемъ т в човешката история и до днес – история на религиозни борби и войни, противопоставяне между етноси, изток и запад, материално и духовно. Различното е в конкретните представи, идеи и реализация на връзката с Бога, синтезирана в Библията, Свещените книги на източното философско учение и Корана. Най-важния, най-обобщен израз на Божия Промисъл за човешкото съществуване и поведение са Десетте Божии заповеди. Четири от тях са за отношението между Бога и човека и шест за отношенията между хората – Изход Гл. 20, Гл. 21 и следващи. Няма по-ясни и по-лесни за изпълнение указания. Но все пак на човека е дадена Свободна човешка воля на избор – да избере Бога или Мамона. Човечеството векове си задава въпроса – „Защо Бог допусна грехопадението, заради което хората страдат, поставят им се изпитания, водят борба за изкупление, оценяват се техните действия и едва тогава могат да заслужат Вечен живот. По-голям ли става с това Създателя?”. Въпросите за страха, греха, вината, нещастията, властта и секса са също от най-важните за човешкото съществуване. Ето това поставя проблема за религиозното образование, като част от цялостното светско образование, защото Христос бе Учител, имаше 12 ученика, провеждаше обучение и възпитание и каза на учениците си „…Идете и проповядвайте.” – Лука Гл. 9, 10. Христос дойде да промени света чрез образование с цел справедливо разпределение на благата и зачитане волята на другия. Св. Ев. Йоан Гл. 17:21 – „Да бъдат всичките едно”.
Обучението и възпитанието като единна същност за постигане на образование чрез педагогическия процес са неразривно свързани с физическото, интелектуалното, емоционалното, нравственото, моралното и социално развитие. Всички тези категории на развитието са в единна цялост, защото са част от общите и частни психологически характеристики, които определят и оформят пътя за изграждане на личността. Те формират култура, т.е. ниво, степен на развитие на духовната, фундаментална същност на индивида и обществото, свързано с трайно установен начин на мислене и поведение. Религиозното обучение е целенасочено формиране на нравствените характеристики на личността чрез натрупване на морални знания, идеали, принципи, норми и традиции. Моралният облик на личността определя нравствената възпитаност, т.е. съвкупността от идеалните и материални отношения на човека със заобикалящия го свят. Нравствеността на отделната личност е отражение на нравствената култура в обществото и същевременно определя тази култура и ценностната му система. Притчи 1:7 „Страхът от Господа е начало на мъдростта; но безумните презират мъдростта и поуката”. Мъдростта е дефинирана като религиозно преживяване, свързано със страх от Господа. Това е морално състояние, оценяващо десетте Божии заповеди, а не страх от пряко наказание. Особено значими са общочовешките ценности: хуманизъм, патриотизъм, свобода, отговорност, справедливост.
В настоящия момент българското общество е в дълбока културна криза в условията на глобализиращ се политически и икономически свят с ярко очертаващ се религиозен сблъсък. Българската православна църква е слаба и с огромен дълг към обществото. Семейството не изпълнява функциите си. Децата растат без родителите си, родителите остаряват без децата си, които са имигранти. Българското светско училище и образование не се справят със задачите си и обществото деградира. Учителите смятат, че имат функции само по обучението, а не и за възпитанието с което трябвало да се занимава семейството. Странни разсъждения, отнасящи се само до заплати, делегирани бюджети и водещи до липса на учителски авторитет, дължащ се и на установилите се „демократични” разбирания в българското образование, както и отсъствието на права за въздействие от директори и учители върху самозабравили се родители и ученици. В основното и средно образование спешно трябва да се извърши качествена, програмна и организационна промяна с високи изисквания, права и заплащане на учителите. Според Конституцията официалното вероизповедание в България е православното християнство, не могат да се създават политически партии на етническа основа и всеки има право на образование. Конституцията обаче не се изпълнява и държавността е застрашена. Води се спор, относно въвеждане на задължително обучение по вероучение. Църквата няма ясна позиция, държавата също. Религията обаче е единствената лична и обществена духовна категория, която може да изведе страната към просперитет чрез възпитание в морал и нравственост на всички нива, защото усещането за Бога като любящ Баща, а не като тиранин е феномена, даващ надежда, сили и решения
Моето мнение е, че спешно в българското държавно училище от 1-ви до 12-ти клас трябва да се въведе задължително учебната дисциплина „Християнска философия и психология на човешките взаимоотношения” за всички ученици, от всички етноси, преподавана от специално подбрани, подготвени и утвърдени от МОН и Светия Синод учители и свещеници по съответна учебна програма и план защото сме в България, в българското училище. В тези програми могат да се включат теми и уроци по „История на религиите” и „История на културата”, в които да се посочат главните характеристики на всички световни религии и деноминации. Това удовлетворява всички етноси и вероизповедания.
В деня, в който пиша статията, се извърши кървавият атентат в Париж – един религиозен атентат срещу словото, а словото е в началото на Съзиданието и Образованието. Въпросът за интеграцията чрез образованието и жизненото равнище, и консерватизма като характеристика на мюсюлманската културна общност е изключително важен. Трябва да се спре да се говори за малцинства, за да се отвори и декапсулира консумирането на българските обществени ценности от тези общества. Религията е даденост, а образованието необходимост. Това са двата основни човешки културни феномена, формиращи качеството на мисленето. Те определят културата, развитието и едновременно са резултат от културата. На тази основа може да се говори за националност, за нация, еднонационална, многонационална държавност и форма на управление, за малцинство, етнос, сегрегация, демокрация, политическа интелигентност и вида на обществено политическото и икономическо развитие.
Христос проповядваше, Учениците му проповядваха и изпращаха Послания и не бяха агресивни. Агресивни са неприемащите Словото и Апостолите бяха жестоко избити. Усещането за Бога, търсенето на Бога от всички етноси е религиозен акт и това не се постига с агресия, осмиване и подигравка. Християнството е миролюбива религия.
Атентатът в Париж не е религиозен, а политически в своята същност акт, представен като ответна религиозна реакция срещу словото, което обаче в случая защитава политически и икономически интереси. Цинизъм е да използваш религията за икономическа дестабилизация на Европа. Особено важен е факта, че католицизмът и ислямът са двете религии, тясно свързани и определящи политиката и властта в държавата. Там, където има нефт, опиум, богатства винаги се появяват икономически интереси, постигани чрез политика, в която е въвлечена „икономическа религия” , а не „духовна религия” . Псевдодемокрацията е агресивната природа на „цивилизования свят”, който е и колониален. Ирак, Авганистан, „Арабската пролет” , Сирия, Западна Украйна, Ислямска държава са жертви и резултат от политическите действия на „демокрацията”. Системата на разпределение води до безработица, бедност, липсата на възможност за образование, преминаващи в агресия или обществена депресия. В същото време „изнесената демокрация” и създаването на икономическо развитие в страни като Либия, Алжир, Тунис, Мароко, Обединените арабски емирства и други не дадоха очакваните резултати, защото правителствата на тези страни или не съумяха или не им беше позволено да продължат политиката на устойчиво развитие поради етнорелигиозни причини. Тяхното население се превърна отново в имигриращо. Някои от тези страни дори налагат същите ограничения върху правата на чужди работници и служители, използвайки религиозни лостове.
Различната религиозна принадлежност не е проблем за истинските демократични общества. Той се превръща в такъв, когато „малцинството” не възприема обществено политическата ценностна система и законите в съответната страна, създава религиозни и политически структури, и предприема действия за подмяна на тези ценности, и самата държавност. Може би това е и причината за вековния сблъсък между Изток и Запад.
Само образованието може да промени отношението и приемането на религиозността в нейната хуманна форма, но не с износ или внос на образование с цел колониална зависимост, а за създаване на по-справедлив свят. Само образованото общество може да намери пътя към Бога с неговите основни ценности – любов, добронамереност и хуманизъм.
