Рекламни брошури на търговските вериги и сайтовете за онлайн продажби – обект на проучването на гл.ас. Бистра Дикова от ПУ
Филологията никога няма да изчезне, каза на откриването на Паисиевите четения зам.-деканът на филологическия факултет доц. Елена Гетова
Храсторез, чашомиялна, листосъбирач. Това съвсем не са измислени думи, а реални названия,които могат да бъдат прочетени в рекламните брошури на големите търговски вериги или в сайтовете за онлайн продажби. Новите думи в българския език, които навлизат от цветните листовки и от кампанийната търговия в мрежата, е събрала в най-новото си проучване гл.ас. Бистра Дикова. Преподавателят от катедрата по български език на Пловдивския университет е била провокирана от множеството причудливи думи, които групирала и обобщила в доклад. Проучването, свързано с актуалните процеси, плод на търговски интереси, бе представено на Международната научна конференция „Паисиеви четения”, която се откри днес във висшето училище.
„Езикът е жива система и тя се развива по свои вътрешни закономерности. Интересът ми бе привлечен от начина, по който се назовават новите предмети. Те присъстват по етикети, брошури, гаранционни карти и така постепенно се налагат”, казва Бистра Дикова.
Храсторез всъщност означава електрическа ножица за храсти. За да не изпада клиентът в заблуда, в брошурата има достатъчно цветни изображения, които го ориентират. Сходен е случаят с листосъбирача и кастрачката. Разпръсквач, кофа с изстисквач са други словесни изобретения от т.нар. домашни думи. В тази графа влизат още разрохквач и окрехкотител за месо. Последното впечатляващо название, на което Дикова попаднала, е двусимов мобилен джиесем телефон.
Езиковедът недоумява защо трябва да се употребява клъч чанта, след като имаме българска дума – плик (тип портмоне). Сходен е случаят с поло шърт, което ще рече мъжка тениска с яка. Въпреки че в българския „поло” е утвърдена дума с друго значение.
„Това е активен процес, плод на търговски интереси. Думите се образуват от хора, които нямат специализирани познания. Някои ще се утвърдят, други постепенно ще отпаднат. Не за първи път българският език е затлачван от чуждици, но той сам се изчиства от тях”, категорична е гл.ас. Дикова и добавя, че този процес няма да доведе до заличаване на езика.
158 участници от 34 образователни и научни институции дебатираха застрашено ли е бъдещето на филологията и хуманитарните науки. Научните трудове от програмата на 55-то издание на Паисиевите четения са посветени на вече покойния Цветан Тодоров – българо-френски философ и литературовед, лингвист, семиотик, литературен критик и културолог.
С почетното звание „Доктор хонорис кауза“ бе удостоен проф. Стойна Пороманска – елинист и доайен в обучението по новогръцки език.
„Искаме да продължим темата за бъдещето на хуманитарното знание. Филологията никога няма да изчезне. Тя задава човешкия профил на познанието и се налага да излезе в светлината на прожекторите. Където и да търси реализация човек, е необходима обща култура. Дигитализацията няма да отпадне, но ще направи четящия човек по-внимателен и прецизен. Филологията дава интелигентния хоризонт на избор”, каза зам.-деканът на Филологическия факултет доц. Елена Гетова.
