Габриела Петкова и Велина Фернаджиева грабнаха наградата в областта на хуманитарните науки от Националния младежки форум „Арнаудови срещи“
Впечатляваща разработка, която търси мястото на Пловдив в драматичните събития от преврата на 19 май 1934 година, донесе на десетокласничките от Професионалната гимназия по хранителни технологии и техника Габриела Петкова и Велина Фернаджиева големия приз на за най-добър изследователски проект на Националния младежки форум „Арнаудови срещи“. Те спечелиха признанието на авторитетното жури с проучването си „Пловдив и 19-майците 1934 г.“ в областта на хуманитарните науки на петото издание на форума. Ръководител на разработката е преподавателят по история и ментор на училищния клуб “Клио” Донка Радева.
Изследването
90 години след разглежданите събития си поставихме за цел не само да проследим събитията, но и да потърсим паралели и направим сравнения с живота на града ни днес.
Проучването ни използва различни източници на информация – трудове на историци, периодичен печат и архивни фондове. Съдействие получихме от експерти от Народна библиотека “Иван Вазов” и Държавен архив-Пловдив. Така пред нас се разкриха интересни детайли от живота на Пловдив през изследвания период, които съчетахме във филмов разказ.
Основни акценти в проучването са събитията от преврата и промените в града след него. Пловдив играе решаваща роля за успеха на преврата. Овладяването на града става бързо. Всички обекти са превзети без изстрел. Тайният военен съюз държи здраво властта и оръжието, прави чистка срещу неудобните офицери.
Извършеният преврат на 19 май 1934 г. заварва града във възход. Кметът Божидар Здравков е предприел реконструкции на знакови сгради. Открива се Пловдивското летище през 1932 г., възстановява се панаирната традиция с Промишлената изложба от 3 до 12 март 1933 г. и е организиран Първият мострен панаир през 1934 г. След преврата на 19 май 1934 г. се въвежда централизираното начало в държавния и обществен живот. Партийно-политическата система е заменена от непартийно-национална власт. Общинският съвет е разпуснат, а министърът на вътрешните работи назначава стария кмет Божидар Здравков за “нов кмет”, но скоро след това министърът на вътрешните работи го освобождава от длъжността с основанието: “в интерес на службата” и за кмет на Пловдив е назначен Георги Тодоров (14 март 1935 г. до 8 октомври 1935 г.). Под негово ръководство продължава благоустройството на града – започва строежът на градските хали, създава се предприятие за редовна автобусна служба с 12 коли, градоустройствено и канализационно бюро за благоустрояването на града. По негово време се оформя парк „Филипово“, павират се площади, улици и др. По негово предложение, на 23 април 1935 г., Общинският съвет преименува хълма „Бунарджика“ на „Хълм на освободителите“. Няколко месеца по-късно на кметския стол отново е възстановен Божидар Здравков. Смяната на кметовете не прекъсва приемствеността, която работи в интерес на Пловдив и пловдивчани.
Такива са уроците на преврата на 19 май 1934 г. в Пловдив, разкрити от публикации в местната преса и от архивите. Построеното от управлявалите града тогава днес е между символите на Пловдив – “Хълма на Освободителите” и Пловдивския международен панаир. Примерът на кметовете и администрациите, управлявали 1934-1935 г. впечатлява, защото въпреки превратностите в централната власт, Пловдив е бил в ръцете на високо компетентни личности, загрижени за пловдивчани. Такива личности са ни нужни и днес – навярно тогава бихме могли да имаме по-добри улици и транспорт, по-добра грижа за обществените услуги и икономическо развитие.
Форумът
Наситената програма с интригуващи теми събра повече от 100 младежи, учители и млади специалисти от цялата страна в Регионална библиотека „Любен Каравелов“ в Русе. Участниците представиха 55 разработки в шест направления.
Отличените бяха наградени от председателя на журито д-р Капка Иванова, директора на библиотеката Теодора Евтимова и Росица Гойчева – експерт по български език и литература в Регионалното управление по образованието – Русе.
Специално отличие в направление „Езикознание“ получиха редовните участници във форума – Катерина Прончева и Велислав Борисов от Математическа гимназия „Акад. Кирил Попов“.
За участниците бяха предвидени разходка до Часовниковата кула и запознаване с Фонд „Акад. Михаил Арнаудов“.
