Международният ден на учителя е 5 октомври. Чества се в повече от 100 страни в света по идея на ЮНЕСКО от 1994г. по повод годишнината от приемане документа „Препоръки, касаещи статута на учителите” от 1966г. На този ден всеки човек с любов ще си спомни всички онези учители, които са му дали знания, помогнали са му в трудни моменти, напътствали са го по пътя на успеха.
Учителската професия е особено важна за обществото. Нито една личност не може да се развие и да открие своите способности , интереси и цели без подкрепата на учителите си. Добри учители е имало, има и ще има. Аз съм оптимист. Защото да си учител не е достатъчно да си завършил университет, а да имаш призвание. Да можеш да разбираш учениците си, да водиш непрекъснат диалог с тях, да ги критикуваш или подкрепяш. Ежедневно да изграждаш отношения на доверие и искреност.Дали си в правилната посока отговор ще получиш от погледите на учениците пред тебе. Те никога не лъжат! А отговорността да застанеш пред учениците е сериозна. От много години съм базов учител по философия към катедра „ Философия” на Философско-исторически факултет на ПУ” Паисий Хилендарски” . Някои от моите студенти са вече учители. Някои още по време на стажа разбират, че да преподаваш е интересно, отговорно и много динамично. Завършват с ясното съзнание, че искат да станат учители , въпреки трудностите на професията. Други искат, но поради ниското заплащане, търсят работа в други сектори или заминават в чужбина да продължат да учат или да работят нещо. Без съмнение цялата концепция за квалификацията и реализация на педагогическите кадри трябва да се промени. В обществото ни назрява сериозна дискусия не просто за образованието, а за добрата подготовка и труда на учителите. А и недостигът на учители по някои специалности напомня за това. В последните няколко години наистина се появиха доста възможности за усъвършенстване на педагогическите кадри, но в този процес трябва да се включват активно и университетите, предлагайки различни квалификационни курсове на достъпни цени.
В съвременното общество предизвикателствата пред учителите са многобройни. Днес благодарение на интернет поколенията са добре информирани, но за да бъдат знаещи трябва да се доверят на учителите си, които ще ги научат как да анализират, систематизират, обобщават придобитата информация. В училище ще се научат на системност и отговорност, ще придобият умения да работят в екип, да защитават позиция. Тук вече се откроява ролята на родителите, които трябва да научат децата си да уважават труда на учителя, да му се доверяват и да го следват. Днес не можем да чуем думите” Учителю, давам ти го, а ти знаеш как да го научиш!”, казвани често през Възраждането, но се сещат за нас, когато родителите не знаят как да се справят с проблемното си дете.
Аз съм с повече от 30 години стаж и съм видяла много опити за реформи в образованието. През всичките тези години стигнах до извода, че обществото ни има голям дълг към младите хора и учителите, които ги учат. Новият закон за образованието вече е факт, но той не е достатъчен за повишаване престижа на учителската професия. Българските политици трябва по-сериозно да се замислят и да предприемат сериозни промени в законодателството за защита на учителската професия. Обществото ни се нуждае от спокойни и квалифицирани преподаватели, от които зависи много, но не всичко в държавата.
