Ученици от ОбУ „Христо Ботев“ в Дълго поле трупат знания и умения с играта „Escape scholl“, проектът „Образователни маршрути“ на ОУ „Георги Караславов“ в Първомай интегрира успешно деца от различни етноси и ученици с интелектуални затруднения
7 екипа представиха добри практики на Регионален форум „Стратегии и политики за интеркултурно образование“, организиран от РУО
Първолаци формират езикови и социално-емоционални умения чрез ромски приказки. Най-малките ученици на ОУ „Васил Левски“ в село Караджово обогатяват речниковия си запас и учат как да се изразяват чрез четене и гледане на приказки. Добрата практика се реализира в рамките на проект за ученици билингви към сдружение „Етнотолеранс“ и се финансира от Тръста за социална алтернатива. Тя бе представена на Регионален форум „Стратегии и политики за интеркултурно образование в съвременното българско училище и детска градина”. Онлайн събитието бе организирано от Регионалното управление на образованието и даде възможност на 7 екипа да споделят какво дава резултат с техните деца и ученици пред педагози от близо 50 учебни заведения в Пловдивска област.
Началните учители от Караджово Ивелина Урджанова и Мария Терзиева споделиха ефекта от работата си по проекта „Приказкотерапия“, удачен както за малките, така и за учениците от по-горните класове. В училището сто процента от децата са от ромски произход и повечето не са посещавали редовно детска градина, затова, постъпвайки в 1. клас, те са неграмотни, показала началната диагностика. Децата сами избрали приказката на Йосиф Нунев „Небивали патила“, която да коментират, да предположат как ще завърши и сами да съчинят финала.
„Когато четем позната или непозната приказка, те имат възможност да изразяват емоции чрез мимики или да нарисуват усещанията си с молив или флумастер върху белия лист. След това говорим за качествата на героите“, обяснява Мария Терзиева. Доказателство, че практиката е успешна е фактът, че почти всички първолаци се включили в лятната школа по проекта, за да участват в драматизацията на приказката „Посрамил се“. Учителите признават, че тук изключително важна се оказала подкрепата на образователния медиатор Бойчо Кочев Кочев, който убедил родителите да пуснат децата в училище и през ваканцията. Урджанова не крие, че доста трудно научили репликите, но пък финалният резултат бил повече от добър.
През тази учебна година част от идеите и дейностите на проекта ще бъдат продължени в следващия проект “Да нарисувам приказка”.
На драматизация залагат и в пловдивското ОУ „Панайот Волов“, за да направят по-привлекателни за децата часовете по литература. За да накара своите шестокласници да се потопят и да осмислят епоха на Възраждането, преподавателят по български Марияна Ангелова решава да постави главата „Радини вълненения“ от романа „Под игото“ на сцената в училищната театрална зала. Реализацията на идеята й коствала едномесечна подготовка, но по този начин успяла не само да събуди интереса на учениците и да ги накара да се почувстват знаещи и можещи, но да затвърди връзките си с родителите.
Комикс и драматизация използва в обучението си по български език и началният учител Ралица Колева от ОбУ „Пенчо Славейков“. Повечето от нейните второкласници не разбирали смисъла на прочетеното, а поради езиковата бариера трудно можели да изпълнят и поставените в края на текста от учебника задачи. Благодарение на „Дядо и ряпа“, която разиграли в клас, те не само успешно работили в екип и разбрали посланието от приказката, но дори научили едноименната песен. Последвала драматизация на „Под гъбката“, като за естествен декор послужила изрисуваната от учителя по изобразително изкуство стена в стаята.
Играта „Escape scholl“, в която ученици обезвреждат бомба, заложена в учебната сграда, представи Силвия Богданова от ОбУ „Христо Ботев“ в село Дълго поле. Устройството, разбира се, е въображаемо, а за да го деактивират, петокласници и шестокласници трябва да решат за час различни задачи и да намерят кода, който неутрализира детонатора. Играта е на принципа, който използват т. нар. Стаи на загадките, в които се организират приключенски забавления с решаване на ребуси, за да се излезе от затворено помещение. Състезанието цели да предизвика с логически задачи, да обедини в решаването им деца от различни етноси, да ги накара да си сътрудничат, развивайки речевата им култура през забавлението.
Богданова, която е учител по география и технологии, предизвикала 17 седмокласници да измислят заедно с нея логически задачи и да увлекат два отбора от 5. и 6. клас да се впуснат в надпревара кой ще ги реши. Крайният отговор обезврежда заложена бомба, чийто часовников механизъм цъка и отброява 60 минути до взрива.
В училището в Дълго поле има 120 ученици, като 60% са от ромски и турски произход. Задачата на петокласниците и шестокласниците била да се справят последователно с няколко задачи, а на седмокласниците – да следят за спазване на правилата: да се играе отборно и състезателите да не се отказват, а при свръхтрудност да ползват 3 жокера, които обаче им отнемат от времето.
В първия етап по трима от всеки отбор били заключени в класна стая, а капитанът и другите двама трябвало да отгатнат решенията на задачите. Всяко е елемент от код с 13 знака. Той се вписва на окачен хартиен ключ на вратата. Ако е верен, учениците имат право да излязат.
Директорът на пловдивската ДГ „Маргаритка“ Тодорка Бакърджиева представи разработени от педагогическия й екип електронни ресурси. Те са създадени по европроект “Големият интерактивен екран за малките любопитковци”, насочен към повишаване квалификацията на учителите при използването на електронни изображения в учебно-възпитателния процес. В проекта участват всички учители, разделени по екипи, със задачата да изготвят ситуации по български език, математика и околен свят и да ги изпробват на практика.
„Материалите са съобразени с възрастовите възможности на децата, като особено внимание се отдели на българския език, за да може да натрупат речников запас. Те имат изключителна нужда от това, понеже за тях българският не е майчин. Идеята е да ги провокираме да възприемат знания и умения, като ги поставим в нестандартна образователна среда”, обясни директорът Тодорка Бакърджиева.
В процеса на работа учителите изготвили план-конспекти за всички възрастови групи по образователните стандарти „Български език“, „Околен свят“ и „Математика“ и съставили се сборник в помощ на преподавателя.
За утринната среща като добра практика разказа старши учител Мария Давчева от ДГ „Никола Вапцаров“ в Асеновград. Всяка сутрин преди занятията децата се подреждат в кръг – прави или седнали, поздравяват се взаимно, след което някои от тях разказват за свое преживяване. Целта е да развият ключови умения за изразяване и съпричастност. След това Давчева разделя децата на групи, които получават задачи и материали за работа. Те сами трябва да определят кой каква роля ще изпълнява. Ако на срещата присъства родител, той избира към кой отбор да се присъедини. Едно от последните задания изисквало да се направи плодова салата, която след това всяка група да презентира. За целта трябвало да назовават плодовете, колко броя са използвали, как са ги подредили, което обогатявало знанията им по български, математика, технологии.
Особен интерес предизвика презентацията на Недялка Томаатанасова от ОУ „Георги Караславов“ в Първомай. Проектът й „Образователни маршрути“, реализиран в периода 2016-2020 година, обединява успешно деца от различни етноси и ученици с интелектуални затруднения. Успехът от него носи на началния педагог национална награда от Министерството на образованието и отличие от Синдиката на българските учители.
Томаатанасова работи в клас с ученици от български и ромски произход, с дете със синдром на Даун и глухонямо дете. В 1. клас повечето не познавали нито една буква или цифра. Началният педагог залага на диференциацията при фронталната работа, разделяйки задачите по степен на самостоятелност. За групата на отличниците се правят отделни дидактични материали и те имат по-кратко време, в което трябва да се справят. За да пести време, използва и перфокарти. В YouTube канал Томаатанасова е качила разработени от нея учебни видеа в помощ на деца и родители, едно от които има 8000 гледания.
„Това е метод, който оценява напредъка на всеки ученик. Силният утвърждава своите способности, слабият получава възможност да преживее успех“, отчита резултата преподавателят.
