Заместител на ампутирана човешка ръка e създал първокурсникът от пловдивския филиал на Техническия университет Георги Ганушев. Той черпи идеи от постигнатото в световната бионика, но е убеден, че може да направи по-съвършен инженерен продукт и го прави. Затова проектът му „Роботизирана ръка, тип „простетика“, управлявана чрез огъваеми сензори“ e финансово поощрен от МОН в тазгодишното издание на конкурса „Млади таланти“.
Проектът на Георги Ганушев вече има две версии. При първоначалната той използва камерата на компютъра си. С нея снима собствената си ръка и така подава команди за движение към пръстите на биопротезата. Втората версия вече няма нужда от компютър. Единственото, което му трябва, е електрически контакт и ръкавица с 5 сензора. Така биопротезата копира действията на сензорната ръкавицата.
„Всяка версия на проекта ми има различни приложения. При първата разработка ръката може дистанционно да се управлява и тя да се изпрати във високотоксични среди, и дори в космоса, където да върши работа. Но първата версия имаше само две стойности – горе и долу, докато със сензорната ръкавица пръстите се движат с много голяма точност. Електричеството, което задвижва пръстите, е с напрежение 3,3 до 5 волта”, обяснява студентът.
За да бъдат „костите“ много здрави, той е използвал специална пластмаса, която е вложил в 3D принтера на университета и е задал програма за изработка.
„На следващ етап биопротезата ми отвътре може да бъде и метална, а отгоре ще бъде покрита с материя, приличаща на човешка кожа. Вътре в ръката има неща, които не се виждат. Важна част е платката „Ардуино“. Тя е свободно достъпна и струва около 30 лева. Другите разходи са за кабели, платка за управление на серводвигателите, серводвигатели, огъваеми сензори. Имам идея да добавя и шести сервомотор, който да управлява въртенето на китката“, казва Георги, който дотук е вложил около 160 часа труд за изработката на биопротезата. Поощрителната премия от 1500 лева смята да реинвестира, за да продължи усъвършенстването на проекта.
Използва напредъка на науката, която вече може да засича електрическите импулси по нервните пътища от пръстите на ръката до предмишницата. Прогнозите му са, че докато завърши следването си в „ръката“ ще достигне до ниво готов продукт – реално приложим и продаваем. Възнамерява да патентова разработката си и да започне свой бизнес. Досегашните му маркетингови проучвания показват, че когато се появява за първи път на пазара на медицински продукти, една биоръка е струвала между 50 000 и 60 000 USD. С развитието на 3D-принтерите, на нови технологии в роботиката, процесите на производство поевтинява и сега цената вече може да бъде 3 000 USD.
