„Кой иска да ми стане охрана?” Въпросът не би звучал толкова абсурдно, ако не е зададен от третокласник. Офертата е към негови съученици, които ще трябва да го пазят неясно от какво и от кого. Продължението на историята, която ми разказа моя позната, е още по-шокиращо – невръстните бодигардове щели да получават в замяна по 2 лева на ден. „Босът” ходел на училище с по 50 дневно, така че не било проблем да си наеме достатъчен брой довереници. Колкото повече, толкова по-сигурно. Едно от децата се прибира щастливо вечерта у дома и споделя на майка си, че днес е изкарало свои пари. И че може вече да не му дава, защото ще взима заплата от тартора на класа. А ако все пак реши да му запази джобните, ще си пълни касичката.
Ситуацията се разиграва в пловдивско училище. Признавам, че доста се стъписах и се върнах в първите години на прехода, когато момчетата масово искаха да станат мутри, за да карат големи, черни коли. А това значи пари и красиви момичета.
Приятелката ми продължава да ме „успокоява”, че това време съвсем не е отживелица, защото главният герой в историята ходи на училище с охрана. Дори на рождения му ден, на който, естествено, присъствал целият клас, гардовете били нащрек край тортата в детския център.
Едва ли това е изолиран случай.
Свикнали сме да замеряме училището с каквито ни хрумне обидни реплики. И то е свикнало. Е, става му неудобно, но преглъща. Ще му се наложи да преглътне и тази история, защото няма как да върне първите седем години на родителите на Литъл Биг Бос. Жалко за невръстното хлапе. Защото и неговите първи седем вече са минало. Съучениците му са под въпрос.
