DSCF9211

„Искам! Няма! Мразя те! – протестът на детето”. Това бе темата на последната за сезона сбирка от инициативата „Аптека за душата”, която събра родители в НБ „Иван Вазов”. По проблема за детската агресивност и причините за нея говори психологът Георги Гърмидолов от Института за професионално и семейно развитие. Според него връзките, които родителите пропускат да осъществят още в най- ранна възраст с децата, си могат да са фатални за психическото им развитите. Ключово във възпитанието е ранното определяне на ролите, на правилата за позволено и непозволено. Гърмидолов има опит като консултиращ психолог в Центъра за настаняване от семеен тип „Олга Скобелева”, бил е управител на Кризисния център за деца, жертви на насилие и трафик, работил е като обществен възпитател към Местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни. В момента дава индивидуални психологически консултации.

-Споделяте ли тезата, че както и да бъдат възпитавани децата, рано или късно те заприличват на родителите?

-Психологията казва, че децата са симптом на родителите. И всичко, което правят, е продиктувано от взаимоотношенията им с родителите. Но не бива да обвиняваме изцяло родителите, тъй като те са били деца на своите родители и колелото се завърта. Децата трябва да бъдат приемани като личности още след шестия месец, когато минават в период на полузависимост. Те са част от нашето семейство, а не малки, безпомощни същества, които ние трябва да храним, обличаме или да даваме лекарства, когато се разболеят. Даването на емоция е също толкова важно, колкото задоволяване на физическите потребности. Ако родителят е неспособен да даде тази емоция, детето няма как да се развие в нормалния ритъм.

-И приема такъв модел на поведение.

-Моделът се интегрира на по-късен етап в зависимост от преживяванията на детето и връзката му с родителите. Ако няма наложени правила, ако няма граници и изградена емоционална връзка, ескалират асоциалните прояви – отношенията към връстниците или възрастните, противообществени прояви, самонараняване, зависимости. Правилото винаги е болезнено за детето, за него то не е нещо позитивно, а лошо и може да доведе до гняв, страх, ужас. Ако негативното преживяване е голямо, то започва да се затваря в себе си. Децата до 6 години не могат да отделят фантазното от реалното на психическо ниво. Бащата трябва да е в ролята на законодател, който казва кое е забранено и позволено и който налага санкции. Те, обаче, в никакъв случай не бива да са физически или унижаващи. Майката пък не бива да отменя санкцията на бащата, а само да утеши детето с ясното съзнание, че то ще разбере защо е санкционирано. Затова подчертавам колко е важна емоционалната връзка с родителите, за да може детето да осъзнае себе си като равноправен член на семейството.

-Тази седмица констатирахме поредните прояви на насилие – 15-годишни фенове безцеремонно и без причина пребиха свой връстник на улицата в София, от Местната комисия за борба с противообществените прояви отчетоха как 7-класници едва не подпалили заведение за бързо хранене, след като драснали клечката на учебници и тетрадки. Училището и семейството непрекъснато си подхвърлят топката за отговорността. Защо се стига до тази крайности?

-Липсата на идентификация в ранното детство, на семейство, което не е приело детето и то търси заместител. Не бива да слагаме етикет на поколението. Имам контакт и с много успешни деца, които се справят чудесно, живеейки в същото това общество с нарушени ценности. Поведението зависи от гледната точка и развитието на личността – един може да осъди дадена ситуация, друг да я определи като неприемлива, а трети би казал колко е яко. Наличието на обич не е гаранция, че едно дете в даден момент няма да извърши асоциални прояви. Обичта има много нюанси. В определен случай може да се окаже, че детето не може да я понесе. Особено, ако родителите са свръх амбициозни и изискващи. Това е другата крайност.

-Намират ли спасение във виртуалната реалност? През последната седмица в медиите по цял свят отново се заговори за покемони, тренировъчни лагери и битки във виртуалното пространство. Играта „Pokémon Go” завладя мълниеносно геймърските среди.

-Те търсят спасение във виртуалната реалност, когато не приемат тази и тя е болезнена за тях. Това е пространство, в което няма граници. Затова децата се чувстват добре там. Нямаме данни как ще се размие Покемон манията, но вероятно е забавно, тъй като истинската и виртуалната реалност се сливат в едно.. Ако се върнем години назад, ще си спомним за анимацията “Покемон”. Покрай нея се появиха кроасани с покемон картички, вафли, покеболи с дъвки, тениски, сладоледи. Ако по онова време сте имали дете на тази възраст, със сигурност сте били “жертва” на успешната маркетинг стратегия. Появата на Pokemon Go е естествено развитие на индустрията. От една страна, се затваря цикълът на бранда, започнал като игра, а от друга – мобилните приложения са печеливш бизнес. И пак опираме до границите – дали приемаш това забавление просто като игра или нещо повече.