Съветът на мениджърите на Национални антарктически програми избра Пловдив за годишното си съвещание
Съветът на мениджърите на Национални антарктически програми (COMNAP) избра Пловдив за годишното си съвещание. Форумът в Гранд хотел Пловдив ще продължи 4 дни. България спечели домакинството заради международно признатите й успехи в изследването на Антарктида. На събитието присъстват 175 делегати от 30 постоянни и 6 асоциирани държави от цял свят, които обсъждат предстоящия полярен сезон, както и координацията и сътрудничеството между националните антарктически програми.
„Антарктида е модел как трябва да работи една научна инфраструктура. Нашите специалисти работят с колеги от 35 държави, с които обменят знания и опит. В научната сфера много трудно се изграждат таланти, но когато те бъдат създадени, сигурно е, че следващите години ще развиват потенциала си и държавата ще извлича ползи“, каза при откриването на форума зам.-министърът на образованието и науката Карина Ангелиева.
Проф. Христо Пимпирев е най-известният български полярен изследовател. Той е участник в Първата национална антарктическа експедиция през сезон 1987/88 и е ръководител на ежегодните национални научни експедиции до Антарктика и председател-учредител на Българския антарктически институт. Той е и първият българин, развял родния трибагреник на Южния полюс – на 8 януари 2013 г. Проф. Пимпирев стъпва на най-южната точка на планетата като част от състава на международна експедиция, посветена на 100-годишнината от покоряването на Южния полюс от Руал Амундсен и Робърт Скот. А някъде на остров Ливингстън един бряг и един ледник носят неговото име.
-Проф. Пимпирев, успяхте да спечелите доверието на COMNAP и да доведете учени от цял свят у нас.
-COMNAP е една от най-важните организации в антарктическия договор, тъй като обединява мениджърите на национални антарктически програми. Това са правителствените ръководители, които управляват средствата на държавите, за да изследват Антарктида. В техни ръце са самолети, ледоразбивачи, бази за десетки и стотици милиони евро. България няма нито кораб, нито самолети, които да достигат до Антарктика. Надявам се в близко бъдеще да имаме научноизследователски кораб, защото сме морска нация. Сега използваме корабите и самолетите на нашите приятелски антарктически програми – Бразилия, Чили, Испания, Португалия. Ние пък имаме нашата инфраструктура – това е полярната ни база, която можем да предложим. От тази година започваме строежа на нова научна лаборатория. Вече мина архитектурният конкурс за изграждането й. Тя ще бъде изключително модерна. Гордеем се с това, което имаме в Антарктида, защото е лицето пред целия свят. Всеки, който дойде в нашата база, казва: „Идвам в България“. Целта е да привличаме млади хора, които горят да работят за тази кауза.
-На която вие се посветихте. Какво ви очаква през предстоящия полярен сезон?
-На Антарктида трябва да се посветиш. През предстоящия полярен сезон ще се изпълняват нови научни проекти. В базата ни трябва да се прави наука, конкурентна на световните постижения. Ние дори не публикуваме на български, защото никой няма да го разбере. Предстои да бъдат оценени подадените проекти. Миналата година за първи път обявихме конкурс, на който бяха внесени 25 предложения, от които избрахме 7. Комисия от учени с полярен опит ще оценява и тазгодишните проектите. Те са от областта на науките за земята, биологичните, хуманитарните, медицината. Има, например, проект за история на българските полярни изследвания. Неслучайно антарктическата ни програма е в Националния исторически музей. Този континент обхваща всички сфери на научната дейност. Имаме доста работа и по поддържане на полярната ни база – това е едно селище, което трябва да работи, да има топлина, светлина, условия за учените и логистиците. Условията извън базата са най-трудните на цялата планета – със скрити пукнатини, виелици, но ние имаме вече опит и се чувстваме там като у дома си. Най-голямото ни постижение е, че нямаме нито един загубен човек, който да си е дал живота на континента. При откриването на заседанието отдадохме едноминутна почит на трима загинали през настоящия сезон. Всяка година ставаме прави, защото ежегодно загиват хора на Антарктида. Важно е експедициите така да бъдат организирани, че да няма инциденти. Антарктида е най-голямата природна лаборатория в света и там са направени едни от най-големите открития, които касаят съдбата на цялото човечество. През 1985 г. се откри изтъняването на озоновия слой – нещо, което можеше да доведе до фактическото загиване на човешкия род. Но се взеха мерки и в момента този озонов слой се запълва. Индустриалци и политици се вслушаха в алармата на учените, че това е изключително сериозен въпрос. Намали се и се забрани изцяло производството на вредни газове и фреони. И вече има резултат. Една от най-важните задачи на мисиите до Антарктида е свързана и със следенето на климатичните изменения и тяхното влияние върху природата и организмовия свят.
-Днес в Пловдив своята дейност представят и 25 фирми от цял свят.
-Антарктида е и бизнес. Оформи се едно търговско изложение – представена е уникална фирма, която произвежда ледоразбивачи, канадска компания за най-добрите самолети за работа в трудни условия – не само в Арктика и Антарктика, те кацат и в Хималаите на 6000 метра височина. Тук са представители на фирма за хеликоптери, които обслужват инциденти на голяма височина, фирми за облекла, телекомуникационна компания.
