Родителска вълна на недоволство е на път да залее Пловдив в навечерието на 24 май. След близо едноседмичните протести на ОУ „Душо Хаджидеков” и ОУ „Георги Бенковски” по повод сливането на двете училища, от вчера се активираха и родители на деца от училище „Кочо Честеменски“. Те пък негодуват, заради преминаването на двусменен режим на обучение от новата учебна година.
Верни на убеждението, че ако има проблем в държавата, той може да бъде решен единствено от Бойко Борисов, баща от „Душо”-то реши да занимае не кого да е, а премиера със съдбоносния въпрос около преобразуването на две пловдивски училища. За да не останат по-назад, майките от „Кочо” пращат писмо до образователния министър Меглена Кунева. В което питат ще се повтори ли случващото се с ОУ „Душо Хаджидеков“ и ОУ „Георги Бенковски“ (в случай, че Кунева изобщо е наясно с казуса). Болката на родителите е, че в последните няколко години невзрачното до скоро училище „Кочо Честеменски”, което е преобразено до неузнаваемост, увеличава броя на приетите първокласници. Вероятно именно това е причината да изберат именно тук да запишат децата.
Кое е общото между „Душо” и „Кочо”? И двете са в район „Централен” и са сред най-предпочитаните училища. Първото никога не е могло да си позволи едносменен режим, тъй като, дори и при двусменен (без да броим първокласниците), базата не е достатъчна и се налага да се наемат помещения под наем. Между другото, на две смени работят всички най-предпочитани училища, към които има наплив от кандидати.
Въпреки това обаче родителите продължават да подават документи за тях, да търсят какви ли не „вратички”, ако не са от района, или пък нечии протекции, за да уредят детето си. Няма да обясняваме за смяната на регистрации и за това, че по 20 души се водят на един адрес. Т.е. всички родители са абсолютно наясно какво печелят и какво губят. Срещу кого и какво е недоволството тогава. Ако водещото е качеството на обучение, добрата материална база и педагозите новатори, високите резултати от учебния процес, проектите и извънкласните дейности, ако детето ходи с желание на училище – какво повече.
Какво ли не беше казано по повод сливането. То не бяха пари под масата, които се взимали за прием на дете извън района на „Душо Хаджидеков” (че даже спрегнаха и сумата – 2000 лева), то не бяха частните занимални в съседство на школото, които преследвали собствен интерес, мина се през далаверата на общината от преобразуването, поискана бе оставката на градската управа, кой да бъде директор и кой не. Родителите вадят аргументи, че щом са в района, имат право на училище до блока. В протестите обаче ги няма хората с фалшиви адресни регистрации, на които им е все едно до коя сграда ще закарат детето си. За автопарка сутрин пред училището да не отваряме дума.
Да, имат право родителите, които не са манипулатори, макар че законът не ограничава кое учебно заведение ще избереш за детето си. Ако е вярно обещанието, което даде кметът, приетите вече деца ще си довършат обучението там, където са. Мисля си обаче, че дори да беше проведен обществен дебат, за който протестиращите настояват, мненията отново щяха да са минимум 100. Всеки е прав за себе си.
Има и друго. Немалко деца от Съдийския квартал избират не „Бенковски” в съседство, а училища в други райони. Защо? Те също обаче искат своето, т.е. да си запазят училището, чиято сграда е в плачевно състояние. Много са неяснотите, нормално, когато става дума за преобразумане, но има година време, за да се изчистят детайлите около сливането, което ще е факт от 2017/2018.
Странно обаче от какво недоволстват родителите на „Кочо“. Чиито деца учат в една от най-съвременно обзаведените и оборудвани сгради, че даже с класна стая на открито и цветни лехи в двора.
Всъщност изненада няма – случва ли се нещо хубаво, непременно трябва да попречим.
Значи според тази статия излиза, че видите ли в ОУ „Г. Бенковски“ са по-ниско качествени учители, или децата са по- тъпи може би?! Ще ви издам една тайна – ТОВА НЕ Е ВЯРНО! И двете ми деца учат там и съм изключително доволна от атмосферата на доверие в отношенията между деца, родители и учители. Децата изобщо не са стресирани, отиват с желание на училище. Не е вярно, че училището не е с добра материална база, може да не е с нова дограма, но също има мулти медии, компютри и т. н. Учителите подготвят най-различни презентации и тържества за децата, а те са сплотени със самосъзнанието, че всички са един отбор. Не е толкова „престижно“, може би защото никога учител не е „надул“ оценка на ученик, а знанията са реални. Що се отнасят до „Душо“ – то , аз живея в района на училището и преди 5 години действително ми се намекна, че места няма, но ако спонсорирам у-щето , може да се намерят… Освен това директорът взима лоши управленски решения вседствие на порочната система с делегираните бюджети и резултатът е на лице – не може да имаш база за 200 деца , примерно , а да приемаш 600 . Авторите на статията да проучват фактите.
Коментарите са затворени.