„При тормоз в киберпространството най-уязвими са учениците между 12 и 14-годишна възраст. Говорим за два вида тормоз: деца нараняват деца и възрастни нараняват деца“.
Това каза по време на форума „Заедно в борбата срещу кибертормоза на деца“ проф. Владимир Бронфенбренер – председател на Българска академия за сигурност. На събитието в Дома на културата „Борис Христов“ днес присъстваха директори на училища от Пловдив и областта, педагогически съветници и психолози, експерти от Регионалното управление на образованието и от община Пловдив.
Програма “Киберзащитници” е създадена от проф. Владимир Бронфенбренер с цел превенцията на тормоза срещу деца в нета. Тя се осъществява в партньорство с Агенцията по защита на детето в киберпространството – Израел, което позволява да бъдат използвани всички последни разработки, включително методики, за нуждите на нашата страна.
„Някои държави вече имат ограничаване на ползването на социални мрежи от деца – Германия, Австрия, Испания“, каза професорът и препоръча на директорите да стартират присъствени обучителни модули по темата с четвъртокласници. Според новите изследвания 38,1% от децата са влизали в сайтове с агресивно съдържание, а 25,3 на сто – в сайтове за възрастни. Болшинството използват интернет през телефоните си, малцина – през настолни компютри.
„Без телефони в клас и с усилия за ограничаване на достъпа до социалните мрежи предпазваме децата си“ – това каза заместник-министърът на образованието и науката Наталия Михалевска, която присъства на форума.
Тя подчерта, че е важно да се укрепи комуникацията между деца и родители, както и да се разбират рисковете и преживяванията, през които подрастващите преминават онлайн. Разбирането на кризисните ситуации би дало повече възможности на учителите да реагират адекватно.
Зам.-министър Михалевска цитира международни изследвания, според които общуването с изкуствен интелект може да води до пристрастяване, а децата трудно се справят сами с този натиск.
По думите ѝ през последните години се наблюдава рязък скок в използването на дигитални ресурси, а киберзащитата дълго време е била възприемана като специфично знание, предназначено само за дигитално грамотни хора. „Дойде време за задължителна киберграмотност за учителите“, подчерта Михалевска, като отбеляза, че с навлизането на изкуствения интелект се увеличава необходимостта от умения за разпознаване на различни кибератаки.
