Деляна ЛУКОВА
За пореден път Световната банка ни попари като с вряла вода. Този път на мушката е образователната система. Препоръките, които ни дават, са, меко казано, неизпълними. Поне на този етап. Част от съветите навеждат на мисълта, че чуждите експерти все още ни слагат в графата на страните от третия свят и съдят за нас единствено от резултатите на PISA за това дали децата ни са функционално неграмотно или не. А как да са научени да разчитат информация и да я тълкуват, като такова знание изобщо не се дава в родното училище.
Далеч съм от мисълта да браня образователната система, която се нуждае от спешни реформи, а те не идват вече осма година. Но в доклада има препоръки, които нито новото, нито поне още две правителства напред могат да изпълнят. Като модерно оборудвани лаборатории, компютаризация и пълни школски библиотеки. Световните експерти са категорични, че училищните сгради трябва да бъдат тотално обновени, за да станат привлекателни за учениците. Чудесна идея, и ние го знаем, но все още има училища, които делят една сграда, а повечето са на двусменен режим, заради недостиг на база. Дори в математическите гимназии липсват обзаведени кабинети по предмети, а какво да говорим за останалите училища. Училищните библиотеки се броят на пръстите на ръцете.
Абсурдно е да се твърди, че националното външно оценяване сортира децата не по знания, а по социален статус. Защото, видиш ли, само тези, които ходят на частни уроци, влизали в т.нар. елитни гимназии и вследствие на това учениците в неравностойно положение страдали не само от социалните различия, а системата ги наказвала допълнително. Има доста примери, и то в малките населени места, където кандидат-гимназистите се справят успешно и заемат челни позиции. Да не говорим колко субективен е един изпит, така че да се правят обобщения за профилиране след 16 години, за да се повиши качеството, са безпредметни. Как ще започнеш да готвиш олимпийски състезател по математика чак на 16? Убедена съм, че ако един ученик е мотивиран да учи във Френската гимназия, нищо не може да го накара да се запише в гимназията по машиностроене или битова техника. Така че вариантът да се наложи мораториум върху приема на елитните училища и така да се регулира системата няма да оправи положението. Защо не реформиране професионалното образование така, че да се надпреварват за там. Тук веднага идва темата за връзката с бизнеса и пак опираме до пари и икономика.
Дали българските ученици са успешни или не няма как да виним изцяло училището, защото родителите дават насоки и избират тази или онази гимназия. За да стигнеш обаче до идеята за избор, ти трябва да се заинтересован от бъдещето на детето си. Което не може да се каже за повече от 50% от семействата. Останалите действат на принципа на оцеляването. В този ред на мисли другата препоръка, която касае задължителна двугодишна предучилищна подготовка, единствено представителите на ромския и турския етнос, не пращат малчуганите си на детска градина. Т.е. как да говорим за повишаване на качеството, след като дори лишаването от детски надбавки не може да ги накара масово да водят децата в забавачката или класната стая, вместо по контейнерите и кръстовищата.
Ключът за успех се крие на учебните програми и образователните изисквания, а в автономията на училищата и учителите, оито да имат правото да изберат най-адекватното
