Изпитите на кандидат-гимназистите се местят със седмица по-рано, съвпадат с тези на 10-класниците
По-малко изпити за децата в четвърти клас и повече за учениците в 10-и клас, нови програми по математика за 5-и, 6-и и 7-и клас, по-високи заплати за учителите, от които се очаква да бъдат новатори и да разчупят традиционния метод на преподаване. Това са част от новостите, които очакват образователната система през 2020 година, наред с независима оценка на училищата, която ще се прави от експерти на Националния инспекторат по образованието. Целта е те да дадат обективна оценка на силните и слабите страни на учебните заведения, които след това да бъдат подпомогнати методически от регионалните управления по образованието.
От учебната 2020/2021 година МОН прави задължително предучилищното образование за 4-годишните. Законовите промени за въвеждане на новото изискване ще започнат да се подготвят още този месец. Очаква се обаче големите градове да извоюват отсрочка за тази промяна, заради недостига на места в детските градини.
От тази година четвъртокласниците ще имат само два изпита вместо четири. НВО по български език е определено за 27 май, а по математика – за 29 май. Досегашните малки матури по “Човекът и природата” и “Човекът и обществото” отпадат. За сметка на това обаче четвъртокласниците ще учат повече. Учебната година за тях се удължава и продължава до 16 юни, а на както досега – до 31 май.
Изпитите за седмокласниците се изместват с една седмица по-рано. Националното външно оценяване по български език ще е на 9 юни, а по математика – на 11 юни. Изпитният материал по литература ще включва 20 български произведения от 6 и 7 клас, а не както досега 12. Тестът по БЕЛ остава с 26 въпроса, а този по математика ще е с 2 въпроса по-малко – 23 вместо 25.
Докато кандидат-гимназистите се потят над задачите по български и математика, на същите дати ще бъдат първите изпити за десетокласниците. През юни те за първи път ще се явяват на национално външно оценяване, на каквото вече подлежат по новия училищен закон, според който знанията следва да се мерят при завършването на всеки етап от обучението. Изпитите им пак ще са по български и по математика – съответно на 9 и 11 юни. На тях ще се явяват всички, без значение дали смятат да продължат или да приключат образованието си. Те ще имат възможността да продължат във втори гимназиален етап в същото или в друго училище, да преминат от професионална към профилирана подготовка и обратно. Учениците, които завършват 10-и клас в обединените училища, ще могат да продължат обучението, едва след като кандидатстват за прием в друго школо. Изпитите за проверка на дигиталните компетентности на десетокласниците са в периода между 15 и 19 юни, а изпитът по чужд език за тях, който е по желание – на 17 юни.
Матурите за зрелостниците ще са отново в третата седмица на май – 20 и 22 май.
На учениците между 5-и и 7-и клас от просветното министерство обещават олекотени програми по математика, които да оставят повече време за затвърждаване и преговор на наученото. От МОН вече започнаха преглед на сегашните програми.
Новости има и за учениците, които на 15 септември ще постъпят в 11-и клас. Те за първи път ще започнат да учат по новата учебна програма, която ще е силно профилирана – младежите ще имат само 5 учебни предмета – български, литература, математика, спорт и гражданско образование, а останалото време ще е посветено на 2-3 профилиращи предмета.
Учителите посрещат 2020 г. с увеличени заплати. Минималната стартова заплата се повишава от 920 на 1085 лв. Възнагражденията на старши учителите скачат от 955 на 1120 лв. На главните учители – от 1005 на 1176 лв., на заместник-директорите – от 1065 на 1246 лв., а на директорите – от 1140 на 1334 лв. Финансовите поощрения обаче ще вървят и с по-големи отговорности. От учителите вече ще се иска не просто да предават знания, а да мотивират учениците. За целта те ще трябва да разчупят методите, с които са преподавали досега, да разглеждат повече практически казуси и проблеми, които да учат учениците им да мислят, да използват новите технологии. За целта МОН изпрати до училищата кратка книжка с указания как да се въведе компетентностния подход.
Сериозни промени очакват и университетите. Договори за управление между ректорите и просветния министър, мораториум върху разкриване на нови вузове, изготвяне на национална карта на висшето образоване, ограничаване на т.нар. летящи професори, въвеждане на минимална заплата за преподавателите и т.н. – това са част от предложените от МОН промени в Закона за висшето образование, които се очаква да влязат на второ четене в просветна комисия през първите месеци на 2020 г.
