„Какъв по-добър начин да посрещнем пролетта от благата вест. Благодаря за гостоприемството, сполай всекиму да има такова училище като вашето. Пожелавам повече надежда, светлина и разбирателство. Да се помолим за това да не разчитаме само на чудото, а да има повече любов помежду ни. Само така ще дадем на децата бъдещето, което заслужават“.
Това каза от сцената на Дома на културата „Борис Христова“ тази вечер президентът Илияна Йотова, който дойде в Пловдив за спектакъла „Там, където се ражда надеждата“ на СУ „Черноризец Храбър“. Тя се качи два пъти на подиума – в началото, за да приветства децата, учителите и родителите, и на финала – за да пее „Едно добро“ с вокалната формация на училището и всички участници в представлението по повод Благовещение.
В приветствието си директорът Елена Кисьова припомни, че светлият християнски празник е празник на надеждата, добрата вест и светлината и в този дух концертът е израз на вдъхновението, вярата и творческия заряд на младите хора.
Впечатляващият спектакъл, изграден върху фундаменталния конфликт за вечната битка между доброто и злото, непрестанната борба за човешката душа и избор, за светлината, която все пак надделява, бе представен само от таланти на училището.
Забравихме пътя към бога, даде начало на спектакъла разказвачът, а на сцената се появиха облечени в черни наметала герои, символизиращи седемте гряха, потапяли хората в мрак. Като контрапункт последваха „Повей, повей“, „Продавач на надежда“, саундтракът от „Красавицата и звярът“ в изпълнение на вокалната група и на солисти с посланието, че и в най-дълбокия мрак една искра може да промени всичко. „Така се роди светлината, която отваря очи и намира изгубените, която лекува раните. Чудото не идва отвън, то се ражда в сърцето, което се осмели отново да вярва“, продължиха разказа си децата от сцената. Публиката аплодира бурно балетна композиция, съчетание върху „Пролет“ от „Четирите годишни времена“ на Вивалди, възстановка на ритуала за Благовец. Както повелява празникът дете поиска прошка от родителите си, ако ги е наскърбило, и я получи с думите: „Нека прошката, която искаш, те пази през целия ти живот“.
Децата акцентираха върху трите думи „моля“, „извини“, „благодаря“, които не бива да си спомняме само по празници. Напомниха също колко е важно да даваш. И заявиха: „Давам време – оставям телефона, за да изслушам приятел или да прекарам време с баба и дядо“; „Давам блага дума – да подкрепя този, който има нужда“; „Давам помощта си – към непознат или към това да пазя природата, като събера отпадъка след себе си“. И заключиха, че доброто не е подвиг, а избор, който правим всеки миг.
