„Бизнесът не търси науката и науката не търси бизнеса. Двете сфери се развиват сами за себе си, което е много сериозен минус за страната. Нямаме иновативни решения в индустрията и не може са предложим нищо ново на световния пазар. Защото именно световната наука е двигател на производството.
Това заяви за „Уча в Пловдив” председателят на Съюза на учените в града проф. Симеон Василев. В навечерието на 1 ноември Съюзът организира традиционните Дни на науката, които събраха в Стария град експерти в областта на техниката и технологиите, на естествените и аграрните, хуманитарните и обществените науки, на медицината, стоматологията и фармацията. Докладите от конференцията ще бъдат събрани в специално научно издание.
Според проф. Василев България не може да пробие на световните пазари без научни изследвания. Всеки нов продукт трябва да бъде изследван. Същото се касае и за производствената сфера.
„Въпросът не е само в липсата на пари. Има случаи, когато се наливат сериозни суми, но няма ефективност. Индустрията въвежда иновативни решения на чужди фирми, но не бива да пренебрегва нашите. Българската наука все още се държи на повърхността, макар и трудно. Недостатъчно финансиране, текучество на кадри, липса на материални условия за работа и липсата на поръчки обаче са сериозен проблем”, коментира проф. Василев.
Той е на мнение, че научната сфера се нуждае от преструктуриране и посочи като негативна липсата на отрасловите и фирмените звена – мост между индустрията и науката. Сега двете основни средища, където се развива наука, са единствено БАН и университетите.
България е на последно място в Европейския съюз по заплащане на труда във висшите училища и в БАН. Заради ниските заплати намалява и броят на нашите учени, алармират от гилдията. Средната работна заплата на учените изостава спрямо средната за страната. На професорите в БАН средната основна работна заплата към 31 декември 2015 година е 756 лева, средната брутна работна заплата – 922 лева, на доцентите, съответно 636 и 776 лева.
Учените предупреждават, че ако заплатите спешно не се увеличат, държавата рискува да загуби и малката, останала в страната част от експертния потенциал на България. През 1989 година по данните на НСИ е имало 34 000 души в графата “хора, заети в науката”. Сега според статистиката те са 13 000.
