„У нас тенденцията е не само за широк вход, а и за широк изход, което е огромен проблем”, коментира промените в наредбата за прием адвокат Иван Демерджиев
Броени дни преди зрелостните изпити, Министерският съвет взе решение да отмени приетата през 2017 г. нова Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалност “Право”, която беше изготвена с цел да се реформира юридическото образование у нас, като се въведат нови стандарти за прием, обучение, държавни изпити, като се премахне задочната форма по тази специалност и се постави акцент върху практическите умения в обучението. Тя трябваше да започне да се прилага от академичната 2018-2019 г., но на практика се отлага две поредни години по формални съображения, свързани с премахването на задочното обучение. За академичната 2020-2021 учебна година наредбата беше отменена, като се дава възможност на университетите сами да решат как да организират приема, без да са длъжни да провеждат приемни изпити по български и история, а имат право да класират по оценки от държавни зрелостни изпити.
Софийският университет беше един от първите, които обявиха, че ще приемат само с оценката от матура по български език. Тя ще бъде умножена по три, плюс оценката от дипломата, и така ще се формира балът. Пловдивският университет предстои да излезе с решение утре, когато ще се проведе Академичен съвет. Най-вероятно кандидатстудентските изпити по езикова култура и история ще бъдат запазени, но ще се признават и оценките от матурата.
„За съжаление, през последните години се наблюдава девалвация на образователната система като цяло и кадрите, които раждат юридическите факултети, съвсем не са на нужното ниво. Приемът за специалност „Право” без конкурсен изпит ще доведе до още по-дълбока девалвация на юридическото образование. Колко обезценяване ще издържи още? Проблемите все повече ще се задълбочават. Допреди десетилетия превъзходството ни като нация беше широката обща култура, а сега с неудобство четем текстовете на младите колеги, пълни с недомислици, с правописни и граматически грешки”, коментира председателят на Адвокатската колегия в Пловдив Иван Демерджиев. Пред „Уча в Пловдив” адвокатът с 18-годишен трудов стаж, който през януари т.г.застана начело на Колегията, коментира казуса с отмяната на наредбата като определящ за по-нататъшното състояние на юридическото образование и нуждата то да бъде реформирано.
Той недоумява как Софийският университет, който доскоро е бил еталон що се отнася до подготовката на юристи, може да свали толкова летвата. Според Демерджиев големият проблем при обучението на бъдещите адвокати е не само широкият вход, но и в широкия изход. За разлика от големите европейски университети, където завършват само най-добрите, при нас процентът на дипломираните надхвърлял 80.
„Не е ли целта да селектираме най-добрите, които са мотивирани да се развиват и да овладяват тази професия, а не просто да пълним факултетите. Не знам дали зрелостниците, които са се запътили да кандидатстват „Право”, си дават сметка, че вече съществува сериозна конкуренция в бранша. В България има около 16 000 адвокати. Неслучайно обмисляме да повишим критериите за членство в Адвокатската колегия, трябва да поддържаме високото ниво на професията”, категоричен е Иван Демерджиев.
