Мандатност на директорите, създаване на система за оценка на качеството и окрупняване на университетите предложиха от „Продължаваме промяната“, „Демократична България“, ИТН и БСП
Учителската професия да стане регулирана, преподавателите да бъдат разтоварени от административната тежест и ясен фокус на квалификацията им. Това бяха част от предложенията на служебния министър на образованието акад. Николай Денков на преговорите за коалиционно споразумение на тема „Образование“, в които участваха експерти от „Продължаваме промяната“, „Демократична България“, ИТН и БСП.
Визията на “Демократична България” е за щастливи ученици, които да ходят доволни на училище. Да ги посрещат мотивирани учители. А родителите да са спокойни, че успешно ще се реализират. Тя е конкретизирана е в 10 точки, поясни дългогодишният директор на МГ „Акад. Кирил Попов“ и доцент от Пловдивския университет Ивайло Старибратов. Първата от тях е свързана с онлайн обучението във време на пандемия, довела до дефицити в мотивацията на учениците, психичното здраве, социализацията. Необходими са спешни мерки за връщане в присъствена форма – носене на маски, да се започне агитация за ваксинация и на ученици от горните класове.
От ДБ посочиха системни дефицити: 90,6% от децата на възраст 0-3 години и 16,1% от тези между 4 и 6 години не получават достъп до ясла и детска градина. 13.9% от учениците отпадат рано от образователната система – при средно 10.2% за ЕС. Почти половината от всички 15-годишни са функционално неграмотни. Българските ученици изостават спрямо връстниците си в другите европейски държави с 1,5 години обучение, а изоставането между деца с различен социално-икономически статус в България е 3-4 години обучение. Българските ученици са с 17,1% по-слабо подготвени за професионална заетост от връстниците им в другите европейски държави. 15% от младежите на възраст 20-34 години нито работят, нито се обучават – при 10,5% средно за ЕС. 70% от завършващите средно образование изразяват намерение за миграция и емиграция. 60% от завършващите висшисти работят на длъжности, които не изискват висше образование, 50% не работят по специалността си, а 61%, според работодателите им, трябва да бъдат дообучавани. Едва 2,5% от българите учат през целия живот – при 11,1% средно за ЕС през 2018 г.
От ДБ залагат в програмата си 4% от БВП за средно образование, 1% за висше и 1% за наука. По отношение на учителите те са категорични, че трябва да се намали административната тежест. Предлагат въвеждане на ранна стажантска програма за студенти по педагогика. Що се отнася до финансирането, то да стъпва на три стълба – реални нужди, резултати и проектна дейност.
Във висшето образование да се изработи регламент науката да е в полза на бизнеса и държавата. Необходима е консолидация и окрупняване около изследователски цели от обществена значимост. Нужно е да се прецизират процедурите за заемане на академични длъжности. “Демократична България” е за сътрудничество между нашите учени и българи в научни организации в чужбина.
“Има такъв народ” възприема науката и образованието като елемент на държавната сигурност. За основен недостатък счита начина на финансиране на училищата. Сами по себе си делегираните бюджети са добри, но у нас претърпяха крах, каза Пламен Николов.
Друг проблем от ИТН посочиха мандатността на директорите, което давало възможност и за политическо кадруване. Тяхното предложение е за два мандата по 5 г. в едно училище. След това директор, показал управленски качества, можело да бъде мениджър в друго учебно заведение. Кандидат-директорите следвало да се явяват на публичен конкурс и родителите да знаят на кого поверяват децата си. А договорът му да бъде не с началника на РУО, а с министъра на образованието. За да се избягнат местните политически зависимости.
Училището да стане първостепенен разпоредител на бюджетни средства, без те да се преразпределят от общината. Да се създаде звено за одит към РУО. Да се намали теоретичният материал в учебниците, като за всеки предмет има не повече по два вариант, предлагат още от ИТН. Те са на мнение, че трябва да отпадне НВО в 4 клас, но пък да се направят промени в Закона за предучилищното и училищното образование с възможност за повтаряне на годината.
Професионалното образование също имало нужда от реформа. ИТН предлага да се направи икономически анализ за нуждата на бизнеса и държавата и въз основа на него приоритетно да се насочат средства към професиоталните гимназии, които готвят нужните кадри. Да се насърчи дуалното обучение и да се позволят публично-частни партньорства за създаване на отделни специалности за нуждите на местния бизнес или локална инвестиция.
ИТН предлага промени в приобщаващото образование. За целта да се сформира комисия с участие на детски педиатър, логопед, рехабилитатор и други специалисти и да се разграничат критериите за ефективно включване на деца със СОП в системата на образование, като червената линия е способност за усвояване на учебен материал. В масовите училище да има класове с повече деца със сходни потребности за обучение. Където няма интелектуални, а физически затруднения, да се осигурят нужните ресурси. А където има тежки интелектуални проблеми, те да бъдат насочени към Центровете за специална образователна подкрепа. Децата с множество увреждания не следва да подлежат на задължително образование.
ИТН иска ревизия на Наредба 1 за приобщаващо образование, която сега не работи. Иска промяна на Постановление на МС за 100 за Механизма за обхват.
Що се отнася до висшето образование, според ИТН университетите са твърде много. Нужно е окрупняване и прецизиране на акредитациите, за да се намалят пътуващите преподаватели.
БСП не приема, че пазарният принцип трябва да се прилага в образованието. Резултатът от него в момента е 47% функционална неграмотност при деветокласниците, политическо кадруване, 700 училища без физкултурни салони, 150 школа с външна тоалетна.
В предучилищното и училищното образование БСП иска пълен преглед на учебните програми и учебно съдържание с приложен компетенстостен подход, съобразено с възрастови особености и родната култура, недопусане на джендър идеология.
БСП иска 1 учебник по предмет за всеки клас и персонализиране на учебния процес. Предлага пилотен проект за обучение според индивидуалните нужди на учениците. Друг приоритет е дигитализацията. Предлага създаване на мрежа на талантите, като се запазва връзката с тях при заминаване в чужбина.
Вижда необходимост от преработване на Механизма за обхват, с който в момента са натоварени основно учителите, макар да е разписано участие и на други институции – социални служби и полиция.
Социалистическата партия настоява за безплатни детски ясли и градини с осигурено място по райони, както и безплатни учебници за учениците от 5 до 12 клас. Предлага да се заложат целеви средства за безплатни дейности по интереси, както и 100 часа годишно за следдипломна квалификация и система за контрол на качеството. Според БСП е нужна нова система за атестиране с оценяване на знания и умения на входа и на изхода, нова система за подбор на началници на РУО и директори – само по професионални качества. Нова система за контрол на качеството – преосмисляне на ролята на Националния инспекторат.
Поддържане на учителските заплати над средната за страната.
В условия на демографска катастрофа БСП иска съхраняване на държавните вузове при оптимизиране на програмите и специалностите, но при сътрудничество с бизнеса. Стартовата заплата за млад учен да е поне две минимални работни заплати. Иска развитие на Центрове за върхови постижения. В момента научните изследвания и иновациите са в два фонда. БСП иска обединяването им. Предлага да се премахнат таксите за обучение.
За “Продължаваме промяната” намеренията за политики обяви настоящият служебен министър акад. Николай Денков. Той се съгласи с необходимостта от принцип на финансиране, при който парите да следват качеството. Няма спор по въпроса за нужното ниво на учителските заплати. Към това обаче трябва да се добави оценка на качеството. Наричаме го оценка на добавената стойност, уточни акад. Денков.
Той представи методика, която е апробирана и е била предложена на страната ни от Световната банка. Тя ще дава два типа информация – от една страна ще показва разликата между входящо и изходно ниво, но е нужно национално оценяване при стандартизирани условия. ПП категорично не приема отпадане на НВО в 4 клас.
Освен образователните резултати обаче, методиката отчита и още основни фактори – населено място, образователен ценз на родителите, социален статус, квалификация на учителите.
Системата ще извежда очакван среден резултат от НВО. И всяко училище ще се поставя къде е спрямо него. Тази система ще премахне “елитните” училища, като ще измерва реално напредъкът в образователния процес, обясни акад. Денков. Освен това може да работи на ниво училище, паралелка, преподавател, като сравнява подобните.
От друга страна методиката ще показва къде точно са дефицитите – дали са свързани с финансиренато или например с мотивацията на родителите.
На практика този структурен анализ ще показва къде са точно проблемите, каза служебният министър.
ПП е съгласна професията на учителя да стане регулирана и той да бъде разтоварен от административната тежест. На едно мнение с останалите политически сили е и относно нуждата от промяна при квалификация на педагозите. Подкрепя и идеята за мандатност на директорите, но дали да има следващ да зависи от оценката на работата му. Ако някой се справя добре, няма причина да бъде сменян, смята акад. Денков. Обяви се категорично и за деполитизация в системата на образованието.
Според него е нужна промяна на функциите на Националния инспекторат, който да реагира на сигнали за нередности, а не да бъде натоварен с проверки и атестиране.
Акад. Денков изтъкна още нуждата да продължат дигитализацията и подобряването на материалната база, усъвършенстването на Механизма за обхват с по-сериозно включване на ангажираните институции.
В сферата на висшето образование ще продължи политиката да останат университетите, които са най-добри в своите направления, и да се създадат изследователски университети. Пълно съгласие има и за консорциуми от университети с обща материална база, преподаватели и програми като естествен път за окрупняване в системата в следващите две-три години. Нужно е още подмладяване на преподавателския състав. За докторантите стипендията трябва да е минимум 1000 лева и да се обвърже със средната заплата, каза акад. Денков.
Той припомни, че в Плана за възстановяване са заложени 680 млн. лева за образование.
