Преподавателите по изобразително изкуство Венци и Катаржина Пирянкови превърнаха селото в открита галерия със 160 портрета на звезди и местни хора
Бай Иван на трактор с Тръмп, дядо Лазар с Тереза Мей рисуваха на третия фестивал на стенната живопис
Бай Иван на трактор с американския президент Доналд Тръмп. Баба Дела с Обама, дядо Лазар с овцете и Тереза Мей. Този неповторим микс от звездни имена може да се види върху дуварите на селските къщи в Старо Железаре. Нагорещените от слънцето тухлени постройки в селото с идеално варосаните външни стени са се превърнали в безкрайно платно за черно-бели портрети. В продължение на един месец полски ученици, които вече са приети в Художествената академия в Познан или ще са първокурсници по архитектура, пресъздават с акрилни бои портрети на известни личности, а редом до тях са местните герои от селото. Старо Железаре вече е толкова известно, че туристите, които идват в Хисар или Старосел, не пропускат да се отбият да видят и галерията на открито.
Инициатор на проекта е артистичният дует Катаржина и Венци Пирянкови, които живеят в Познан. Венци е възпитаник на Художествената гимназия в Пловдив, но довършва образованието си в Полша, където среща своята половинка и остава там. Двамата са вече 20 години заедно и създават своя школа по изобразително изкуство, в която подготвят кандидат-студенти. Идеята за стенна живопис им хрумва преди две лета, когато решават да реализират проекта „Село на индивидуалности”.
Къщата, която днес вече е арт галерия, е наследство от бабата и дядото на Венци. Той решил да я реставрира и да я превърне в център за съвременно изкуство. През целия месец юли десетимата ученици от школата рисували по стените на оградите и къщите. На петима от тях така се понравил селският живот, че решили да останат за още един месец.
Цялото село се стече снощи в къщата на Пирянкови, за да разгледа изложбата и да стане част от хепънинга, която организираха учениците. Качени на трактор, те развяха сюрреалистични лозунги с препратки към соца: „Селото е извор на прогресивни идеи”, „Всички артисти на село”, „Да живее световното селско изкуство – решаващ фактор за развитие на човешкото общество”. Ошашавени, но едновременно с това ентусиазирани, баби с внучета, дядовци с бастуни, хлапета от селото се присъединиха към шествието до центъра на селото. Пред читалището учениците опънаха транспаранти „Селският авангард е неизбежен”, „Да издигнем изкуството на по-високо равнище”, „В града човек експлоатира човека, а в селото е точно обратно”.
Третият фестивал на стенната живопис минава под мотото „Селото на авангарда”.
„Продължавайки революционните традиции в село Старо Железаре, тази година сме заложили на утопичния и авангарден проект за създаване на център за новаторство в изкуството. Искаме също да убедим младите хора за завръщане в селото. В началото на 20 век местните партизани са имали идеята да променят съдбата на жителите. Сега ние, артистите, в мирно време, но когато селото постепенно изчезва и умираме, искаме да дадем импулс събуждане и нов живот, за неограничен потенциал на селския футуризъм”, обяснява Катаржина.
„Хората, нарисувани един до друг, никога не биха се срещнали, но чрез изкуството срещата на различни култури и далечни един от друг светове става абсурдно възможна. Изчезва изкуственото разстояние между селските баби и кралица Елизабет, пристига от миналото Айнщайн, който така естествено се озовава в бъги, теглено от магаре”, допълва Венци Пирянков.
Върху стената на центъра за изкуство е изобразен дядото на Венци – Вълко Пирянков, като съветник на държавните глави на Израел – Шимон Перес, и на Палестина – Ясер Арафат. На други стени се появяват икони като Уди Алън, Франц Кафка, Мерилин Монро, Салвадор Дали, Шопен, Коперник, Хичкок.
Млади художници от Познан разпалено обясняват, че са впечатлени от гостоприемството на местните, които даже им носели чушки, домати, праскови и ябълки, докато рисуват. За откриването хората от селото пристигнаха с цветя от градината и домашно приготвени погачи, които раздадоха на гостите.
„Ако има светла сила да доведе сега всички, дето са на оня свят, да видят какво се случва, много ще са щастливи. Селото живна, не мога да се нарадвам”, не крие радостта си Пена Попова. 75-годишната жена в последните години кръстосва цяла Европа покрай внучка си, която работи в дипломатическия корпус, и се радва, че светът е дошъл и в Старо Железаре.
В началото всички гледали пришълците от Полша резервирано, но сега вече има поръчки за 10 години напред, казва Венци, който благодари за подкрепата на кметовете на Старо и Ново Железаре, на Полския културен институт и фондация „Пловдив 2019”. Догодина смята да покани на лятна практика при себе си и ученици от Художествената гимназия „Цанко Лавренов”, за да работят заедно с полските им връстници.
