„Пред строгия взор на Ботевия паметник сме длъжни да бъдем до болка искрени за нашето настояще и отговорни за бъдещето на българската нация“, каза в словото си пред паметника на поета-революционер в Цар-Симеоновата градина доц. Тодор Радев от Пловдивския университет

Стотици пловдивчани отдадоха почит пред паметника на Христо Ботев в Цар-Симеоновата градина по повод 173-тата годишнина от рождението на поета-революционер. В церемонията взеха участие почетни формирования от Пловдивския гарнизон – Военен духов оркестър, представителен взвод, венценосци и членове на комитет „Родолюбие“.

Слово за делото и живота на Ботев произнесе доц. д-р Тодор Радев от катедра “История и археология” към Философско-историческия факултет на Пловдивския университет.

„Да се мисли, пише и говори с пълна откровеност за Христо Ботев е върховно интелектуално изпитание. Този базисен за просветеното съзнание проблем сякаш не съществува за шаблонната фразеология, натруфила казионните мероприятия, посветени на великото Ботево безсмъртие. Зад помпозните минали и настоящи ораторски напъни от най-левия до най-десния политически полюс прозира безскрупулната амбиция да се получи както обществена инициация за упражняваната власт, така и илюзорна Ботева индулгенция за уж неизбежно съпътстващите я грехове. Това публично лицемерие видимо е опротивяло на нашето младо гражданско общество, търсещо в националните символи спасително упование за българското бъдеще. И ако в душите ни е останала поне частица неподправена човешка съвест, пред строгия взор на Ботевия паметник сме длъжни да бъдем до болка искрени за нашето настояще и отговорни за бъдещето на българската нация. Всеки друг подход, дори да не подозира грозящата го опасност, е безнадеждно осъден да попадне под гилотината на Ботевия публицистичен сарказъм с клеймото на „смешен плач“, обърна се историкът към пловдивчани.

Той припомни, че издигането на Ботев в пантеона на българската историческа памет не се случва отведнъж. Основополагаща е ролята на Захари Стоянов и Стоян Заимов, които срещат съпротивата на Българското книжовно дружество.

„Той, заедно с Васил Левски, е канонизиран едва в годините след Първата световна война, когато поствъзрожденската националнообединителна кауза претърпява катастрофа. Тогава българското обществено съзнание ги издига като метафизична алтернатива на появилата се политическа класа”, каза още историкът.

И завърши с думите, че във времената на псевдокултура и глобализация символът Христо Ботев е призван да бъде непревземаема крепост в защитата на нашата идентичност.

ПУБЛИКУВАЙ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар!
Моля въведете вашето име тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.