Въвеждането на задължителен предмет, при който се прави избор между програми по “Православие“ и “Ислям“ може да предизвика напрежение в етнически смесените райони и да задълбочи образователната сегрегация. Допълнително напрежение може да възникне и в общностите, които следват форми на християнство, различни от православието и ислям, различен от ортодоксалния, например различните протестантски деноминации, католицизъм.
Това се казва в позиция на Център за междуетнически диалог и толерантност “Амалипе“, който работи с мрежа от 254 училища и 350 образователни медиатори от цялата страна. Поводът е публикуваният от МОН за обществено обсъждане проект за промени в Закона за предучилищното и училищното образование. Сред тях са десегрегацията, превенцията на вторичната сегрегация, езиковата интеграция, пълният обхват в детските градини и училищата, образователната интеграция.
Дебатите за въвеждане на задължителен предмет “Добродетели и религии“, които се проведоха през последните месеци, показват, че обществото е разделено по тази тема. Част от предложените текстове отварят възможност за въвеждането на този предмет, предоставяйки възможност за избор между програми “Православие“ и “Ислям“, а от друга страна – програма “Добродетели и етика“, се казва в становището на „Амалипе“.
Предложението е предмет “Добродетели и етика“ а включа знания и да формира компетенции по важни теми като етичното поведение, толерантността, превенцията на насилие, език на омразата и други важни въпроси, които не са заложени по останалите предмети. В рамките на посочения предмет следва да има и знания за основните религии, представени в културно-исторически и плуралистичен аспект. Позицията е, ако се въвежда задължителен предмет, той да бъде “Добродетели и етика“, а “Православие“ и “Ислям“ да се изучават като факултативни учебни часове – там, където има интерес за това.
Изследване на Агенцията на ЕС за основни човешки права сочи, че 60% от ромските деца в България учат в класна стая само с ромски съученици или с преобладаващ брой такива. Проучване на „Амалипе“ и МОН от 2020 година показва, че в градовете функционират 120 сегрегирани общообразователни училища и 64, които са в процес на сегрегация. Към тях могат да се добавят още 152 професионални гимназии, от които почти половината са вече сегрегирани, а другите вървят по този път.
В тази връзка предложението е допълнение на съществуващите чл. 62, ал. 4 и чл. 99, ал. 4, като изискват десегрегация на междуучилищно ниво.
От Центъра за междуетнически диалог приветстват предоставената възможност РУО да ограничи/намали приема на ученици в сегрегираните училища и ДГ, особено в областните градове с многобройни училища, които обучават само ромски и турски ученици. Понастоящем сегрегираните училища в някои от областните градове (Сливен, Ямбол, Пловдив и др. ) правят най-голям прием на ученици още от първи клас.
Относно Механизма за съвместна работа на институции по обхващане, включване и предотвратяване на отпадането от образователната система, предложението е да се актуализират глобите за родителите, които не подсигуряват редовното присъствие на своите деца в класните стаи. От „Амалипе“ обаче възразяват срещу промените в чл. 347, според които не кметът на общината, а директорът на училището или детската градина с отсъстващи ученици следва да налага и събира съответните глоби.
Подкрепя се предложената промяна в Закона за семейните помощи за деца, според която при допуснати 5 неизвинени отсъствия на съответния ученик, семейството да не получава помощи за деца три месеца, вместо една година.
Приветства се разнообразяването на формите на езикова подкрепа, тъй като невладеенето на български език е сериозна пречка пред хиляди деца.
„Изразяваме притеснение, че формирането на езиков клас и възможността за неговото повтаряне може да доведе до отпадане на ученика, ако не бъде правилно приложено. Ако на 7 години дете трябва да посещава езиков клас и да го повтори, той ще се запише в първи клас едва на 9 години. Ако повтори и първи клас, ученикът ще изостане с 4 години от своите връстници, което ще е почти сигурна причина за напускане на училище. Предлагаме езиков клас да бъде въведен единствено за учениците, които не са посещавали подготвителна група в ДГ или клас в училище, както и за ученици, които идват от чужбина със слабо владеене на български език и не са били в българско училище до този момент. Също така предлагаме да отпадне възможността за повтаряне на езиков клас“, се казва в становището.
От „Амалипе“ изразяват притеснение относно предложената нова алинея 1 към чл.124 учениците от 1 клас, които не са усвоили компетентностите, заложени в учебната програма по български език и литература, да повтарят класа, но не повече от веднъж. Притеснението идва от факта, че не се поставят ограничения на случаите, в които ученик може да повтаря първи клас. Предложението е текстът на поправката да гласи: “Учениците от 1 клас, които не са усвоили компетентностите, заложени в учебната програма по български език и литература, и които не са посещавали системно учебни занятия може да повтарят класа, но не повече от веднъж.“
