ОУ „Панайот Волов” наваксва пропуските през ваканцията, учителите събират хлапетата от домовете им в махалата
„Добър ден, днес ще говорим български език“, казва педагогът Ирена Павлова и дава старт на сутрешното занимание с деца от подготвителните групи на ОУ „Панайот Волов“ в Шекер махала. Без значение, че е ваканция, месеците юли и август учителите на предучилищните групи и началните класове обикалят домовете, за да събират децата, които имат обучителни затруднения, и да ги водят в клас да наваксват. В противен случай наесен ще трябва да започнат от нула, тъй като в 90 сто от семействата се говори на турски.
„Рисковано е да се влиза във вътрешността на махалата, но аз не се страхувам, тъй като имам изграден диалог с родителите, те ме приемат и ми имат доверие. А това е най-важното, иначе няма да ги пуснат. Понякога пращат по-големите да придружават някое от децата, с които работя”, обяснява Павлова и дава пример с 5-класничката Донка – сестра на Роза, която сега ще бъде в подготвителна група 6-годишни.
За всяко дете има изготвен индивидуален тематичен план в зависимост от личния напредък – Манчело припомня учени вече думи и изрази, Роза и Гюрсун тепърва усвояват названия на предмети и работят за правилно произношение.
Павлова се старае да конструира прости изречения, за да бъде разбрана и наученото да не „изветрее“ до следващия час. Говори с малко думи, а нерядко с мимика и жестове, за да схванат и изпълнят поставената задача. Под команда хлапетата изпъват ръце напред, тропат с крачета, пляскат в синхрон с госпожата.
Павлова е била дълги години социален работник, контактувала е отблизо със семейства от малцинствата, така че поназнайва езика им. Това е от изключителна полза, за да може да помогне на хлапетата да научат основни думи и да натрупат речников запас.
Гюрсун донася огледалото за принцеси от къта за игра по заръка на госпожата, оглежда се и се опитва да отговори на въпроса какво вижда. Кажи: „Това съм аз”, заръчва Павлова и задава въпроси за частите на лицето, докато хлапето се опитва да си спомни как е на български „коса”, „око”, „ухо”, „нос”.
„Ние, всъщност, сме в час по чужд език. Опитвам се с натрупването на речник да изчиствам говорните нарушения и проблемите с артикулацията на звуковете. Децата имат натрупан пасивен речник, но много трудно се изразяват, защото в повечето семейства не се говори на български. По-голямата част нямат контакти извън общността”, обяснява предучилищният педагог.
Следват дейности по интереси – хлапетата опитват да разгадаят картинки с домашни и диви животни, да посочат членовете на семейството, да рисуват, изрязват и лепят. Тренират концентрация на вниманието и сближаване с ходене по въже, опънато на земята.
По повод летящите екипи, които ще трябва да издирят и върнат всяко дете в училище, от ОУ „П. Волов“ са на мнение, че това няма да реши проблема с обхвата на децата. Учителите от години обикалят махалите, и днес продължават да го правят, за да си гарантират учениците в клас. Решението според тях е във финансовите санкции и социални придобивки, от които трябва да бъдат лишавани родителите, които не пращат децата си на училище. Немалък проблем са и семействата, които емигирират без да уведомят училището.
„Има и такива, които се прибират, но не се обаждат, че са се върнали, което също оставя голям брой необхванати. Трябва да има синхрон между МОН, митниците, Министерство на външните работи. Дори да приемем, че летящите екипи вкарат децата в клас, това ще е кампанийно, ако не се работи системно с родителите”, обяснява директорът Цонка Жиговечка.