Само една майка  на деца от бъдещата група 6-годишни в ОУ „Панайот Волов“ говори български, превежда на родителите заръките на госпожата

„Това са плодове, повторете след мен“, казва предучилищният педагог Запрянка Тодорова и след нея децата започват да назовават това, което виждат на окаченото на стената цветно табло. Бъркат гласните „а“ и „о“, затова се налага няколко пъти да кажат „портокал“, но затова пък нямат никакъв проблем с „банан“, тъй като и у дома наричат по същия начин вкусния плод.

Учебната година за малчуганите от подготвителна група в ОУ „Панайот Волов“ в Шекер махала вече започна. Проектът на МОН за допълнително обучение по български език на деца от уязвими групи предвижда 10 часа преговор на наученото миналата година. С 6-годишните малчугани се работи почти индивидуално, в група по петима, за да се отработят детайлно пропуските.

„Целта е да направим колкото може повече упражнения. Проблемът е, че няма с кого да говорят на български. През ваканцията вероятно са забравили всичко. Дори, когато рисуват или оцветяват, ги карам да разказват какво правят, за да тренираме говорните умения“, обяснява Тодорова.

Тя е приятно изненадана от знанията и уменията, които показват Синие, Албена, Гюрга, Мохамед и Илия. Докато оцветяват, припомнят цветовете – тревата е зелена, а небето – синьо, конят е кафяв. Когато дошъл за първи път миналата година, Мохамед буйствал е плачел по цял ден, тъй като не искал да стои в училище. Не казвал нито дума. Постепенно обаче момчето започвало да добива кураж, докато гледа останалите как се справят, а днес вече играе и учи наравно с тях.

Пръв помощник на предучилищния педагог е майката на едно от децата – Румяна. Тя не само води дъщеря си Албена редовно в училище, но присъства по време на урока и влиза в ролята на преводач, тъй като никоя от майките на останалите 24 деца от групата не говори български.

„Само тя има основно образование, останалите са с начално или изобщо нямат. Тази тенденция е шокираща. Не можа да се кажа обаче същото за бащите. Повечето са с основно, има и със средно, но те пък са в чужбина да работят. Така че разчитам на Руми да превежда на децата, когато не разбират каква задача съм им поставила, или пък на родителите. Лошото е, че като не говорят български, не мога да се надявам детето вкъщи да научи стихотворение за празник или пък песен“, обяснява Тодорова.

Тя познава всяко едно от децата, понеже вече една година са работили заедно, така че залага на познати упражнения, за да провери какво са запомнили. Заедно с нея те повтарят по няколко пъти частите на човешкото тяло, докато свикнат правилно да изговарят „ръка“, глава“, „очи“.

След като преговарят цветовете, животните, плодовете и гласните звукове, децата си припомнят какво трябва да отговорят, когато ги попитат: „Къде живееш?“. Тодорова знае наизуст улицата и номера на всяко хлапе, както и трите му имена, и под формата на игра повтарят адресите, име, презиме и фамилия. Следва видимо оживление, когато госпожата се отправя към CD плейъра. Лицата на децата грейват, щом чуват първите акорди на „Хей, ръчички“ и започват да имитират движенията, които съпровождат песента.

Деца, които са били две години в подготвителна група, са абсолютно готови за 1 клас. Стига да са били редовни. В противен случай учителите в училище са безсилни да се справят, защото трябва тепърва да започват да ги учат на български, вместо да надграждат знания, категорична е Тодорова.

ПУБЛИКУВАЙ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар!
Моля въведете вашето име тук

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.