На призовите три места се класираха рефератите и есето на възпитаници от СУ „Черноризец Храбър”
Пловдивски ученици обраха наградите от ХVІІ Национален конкурс на НК „Родолюбие“ към Синдиката на българските учители. До националния кръг тази година са достигнали 180 разработки на тема „140 години Търновска конституция” – есета, изследователски проекти, презентации и учителски презентации.
За пета поредна година ученици от СУ „Черноризец Храбър“ спечелиха призовите места за възрастова група V-VІІ клас. В категория „Реферат“ първото място бе отредено на Никол Къчова от VІІб клас; на второ се класира Иван Кънев от VІ г клас; а третата позиция зае Таня Хаджийска от VІІ г клас.
В категорията „Есе“ с първо място бе отличена Теодора Хаджиминска от VІІ г клас. Ръководител на учениците е Евелина Раднева, учител по история и цивилизации. Наградите бяха връчени от зам.-министъра на образованието Таня Михайлова, заместник-министър на образованието и науката, Наталия Михалевска- директор на дирекция „Образование на българите зад граница и училищна мрежа”и председателя на СБУ Янка Такева.
Христо Ботев – моят идеал за свободния и борбен дух на съвременността
Теодора Хаджиминска, ученичка от 6 г клас
“ За всяка една личност отделно и за цял народ въобще е потребно едно условие, което човечеството нарича свобода и за което у нас се е изхабило не малко количество кръв и мастило ”.
в.” Знаме ” – Христо Ботев
На 06. 01. 2019г. България отбеляза 171 години от рождението на великия поет и публицист, идеолог и подстрекател на революцията Христо Ботев – именита фигура сред националните герои в нашата история. Творческата му личност изпреварва времето си, надхвърля собствения си житейски опит, а духовните ѝ прозрения се пренасят отвъд времето си, отвъд ” тук „ и „ сега ” и стават общочовешки.
За мен Христо Ботев е много повече от едно име в нашата история, повече от поредната велика личност, повече от гениален поет. Роден в робство, но със свободна душа, той е доказал, че е готов на неразбираем за обикновените хора героизъм в името на милото си Отечество. Оставил е семейството си, благополучието и дори себе си, за да постигне един идеал – свободата на Родината. Затова се вълнувам, когато произнасям името му. Христо Ботев и днес, гледан от разстоянието на 171 години, в моите очи е недостижим връх, олицетворение на саможертвата, непостижим морален маркер на епохите, достоен за знаме и образ на патриотизма, за признание и почит.
Думите в баладата му „ Хаджи Димитър “ : „ Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира…” показват, че Ботев не само е убеден в правотата на делото си, но и вярва в силата на саможертвата, в смисъла на една борба, която ще донесе свобода не само на народа му, но и на всички хора. И е бил прав, физическата смърт в името на свободата и правдата сътворява духовна сила, която пребъдва през вековете. Скромността, с която заявява: “но стига ми тая награда / да каже нявга народът / умря сиромах за правда, / за правда и за свобода … ” отваря други измерения на човешкото съществуване – извън материалното, днешното и дребното.
Възхищавам се на този гений на мисълта, на волята му за свобода. Той е успял да съхрани най – ценното у себе си в страшните дни на робство. Останал е верен на Родината, когато повечето му сънародници били готови на примирение и търпение. Загинал е достойно и ненапразно. Днес ние сме свободни благодарение на хора като него. Ботев е човек на честта. Той никога не би се примирил с робството. Като публицист заявява: „ Няма власт над оная глава, която е готова да се отдели от плещите си в името на свободата и за благото на цялото Отечество.” Роден е, за да бъде свободен. Не мога да си обясня, как е успял да се бори за идеала, да убеди и други да го следват, да пише против Османската империя, когато цялата му родна земя е тънела в мъките на игото. Неслучайно друг велик българин, Захари Стоянов, пишейки биография на Ботев, казва: ” Той е роден, за да прави епохи”. Именно затова в моите очи Ботев е недостижим, смел и достоен да се нарече българин. Благодарение на хора като него аз мога да живея нормално, да изказвам мнението си свободно, да бъда свободна! Затова вярвам, че у всеки българин има частица от него. Въпросът е дали можем да събудим Ботев в себе си и да живеем достойно като него? Оценяваме ли саможертвата му? Бихме ли обрекли себе си на смърт, за да са свободни братята, децата, народът ни? Аз бих! Моят Ботев е този, който цени свободата си и доказва, че я заслужава.
И в нашето време Ботев изглежда все така уникален и неповторим. Той принадлежи както на народа ни, така и на човечеството. Революционното му дело се измерва с критерия на универсалния стремеж към свобода, равноправие и хуманизъм. Творческите му постижения са основополагащи за националната ни духовност.
Убедена съм, че нашият народ ще се съхрани във времето, ако запазим и изпълним творческото му завещание : пламенност и крайност на чувствата и оценките, силна любов към родината и свободата и омразата към нейните врагове.
