Хуманитаристиката трябва да спасява.Както езиците се раждат на различни места по света, така и големите хуманитаристи стигат до едни и същи идеи без да са се познавали едни други.
Това каза на пловдивската премиера на книгата си “Суицидният синдром и героите на Павел Вежинов” поетът и белетрист Антон Баев. Изкушени от литературата се събраха в 8 аудитория на Пловдивския университет, за да чуят размислите на автора и повода за написване на изследването – 100-годишнината от рождението на Вежинов.
Баев, който има 16 издадени книги с поезия, белетристика и есеистика, прави първи цялостен опит за литературно-психологически прочит на белетристичното творчество на Павел Вежинов.
Първата премиера на книгата беше миналия месец в българския културен център в Берлин.
„Исках да стане там, защото в далечната 1979 година Вежинов кара младия тогава литературен критик Светлозар Игов да отиде в културния център и да говори за него. По това време „Нощем с белите коне” вече е излязла в превод, но немците не пускат „Бариерата” на пазара, макар че също е преведена. Затова Вежинов кани Игов да лобира за изданието. Събират се много хора – немски литературоведи, издатели, студенти, говорят възторжено. В един момент Игов се разпалва и започва да говори как трябва да „преминем отвъд бариерата”. В един момент залата постепенно започва да се изпразва, докато накрая останали само студентите българисти. Светльо Игов страшно се изумил, тъй като и през ум не му минавало да прави политически препратки. Когато излязъл навън обаче, пред него се оказала Берлинската стена. Тогава разбрал, че присъстващите решили, че ги призовава да минат отвъд стената”, разказа Баев. На премиерата в Берлин бил прожектират и филмът, за когото говорила актрисата и главен герой в лентата Ваня Цветкова. Тя пък пристигнала от САЩ за събитието.
Психологическата проза на Павел Вежинов вибрира върху вариантите: нагон живот и нагон смърт, желанието за новото и желанието да останеш верен на старото, синдромът на Ерос и синдромът към Танатос, и показва как суицидният синдром може да бъде отложен, разсъждава Антон Баев. Студията е не просто анализ на литературни творби, колкото психологически разрез на типовете човешко поведение, на архетипните модели на психологическите реакции на съвременния човек.
Изследването се базира на достиженията на литературната наука и на модерната психология: от класическата психоанализа на Фройд, през Юнг и Адлер до Курт Голдщайн, Каръл Роджърс, Ейбрахам Маслоу и Карен Хорни.
