В Америка проверяват педагозите по 20 показателя, един от образователните стандарти е умението да се анализира

Децата на емигрантите ни пътуват по час и половина за неделно училище

video

Пловдивската учителка Боянка Иванова е директор на българското училище „Джон Атанасов” в Чикаго. През 2012 година бе обявена за “Българка на годината” и получи статуетка и диплом от Държавната агенция за българите в чужбина.

Боянка Иванова живее в Чикаго от 1995 година. Завършила е Пловдивския университет. В България е работила 14 години като преподавател, училищен директор и заместник-директор. В Америка е практикувала като учител в държавно американско училище. Сега е отдадена на каузата българските деца в Чикаго да изучават своя роден език и култура. През 2000 година, заедно с Елена Липкова, създават първото българско лицензирано училище в САЩ, което вече носи името на Джон Атанасов.

Педагожката е член на УС на Асоциацията на българските училища в чужбина. По нейна инициатива се прави изследване за живота на българските емигранти в Чикаго, на основата на което е създаден документалният филм “Гурбетчийство или емиграция – орисия или съдба на българите”.

Членовете на асоциацията проведоха годишната си конференция в Бачковския манастир.

-Новите учебни стандарти и успешното им приложение на петте континента е един от акцентите в конференцията. Какво е становището на асоциацията и приложими ли са за вас?

-От няколко месеца тече шокова образователна реформа в България, която започва от промяна на учебниците и учебното съдържание, на стандартите. Аз, като ръководител на българско училище в Чикаго с 15-годишна история и първото лицензирано към МОН, като действащ учител в американската образователна система вече 20 години на деца емигранти, съм и пряк участник в образователната реформа, която тече в Щатите от пет години. Министър Меглена Кунева казва, че основен фактор в образователната реформа са учителят и ученикът. Докато в първите години на емигрантство и учителстване в САЩ се възхищавах на нашата система и имах какво да критикувам в американската, сега е обратно. Много е тъжно да се чуе, че има толкова голям процент двойки на матурите и че нивото на образование в България пада. Това шоково стартиране на реформата с печатане на учебници е необосновано. В САЩ стана обратното – първо учителят се подготвя методически да покрива новите стандарти със старите учебници. Променя се и начинът на атестиране. Всичко това се прави в продължение на няколко години, преди да бъде обявено началото на реформата. А в България е обратното. Оценъчната карта на атестиране на учителя в Америка вече е много строга и даже стресираща. Проверяват ни по 20 показателя чрез онлайн система – два пъти в годината за учител с над 10-годишен стаж, а младите ги атестират четири пъти. В системата се въвеждат оценките по всеки един от показателите и така се вижда неговият растеж или регрес.

-Посочете някои от критериите?

-Подбор на учебно съдържание, подбор на методи и подходи. Учебникът е само едно помагало, насочващо към темата. Който има интерес в една или друга област, може да задълбочи знанията си. Един от стандартите в Щатите, освен знанията, е умението да се анализира. Изключително се държи на критично и аналитично мислене, подбор на информацията, заключение. Ние трябва да научим ученика как цялото знание, което преподаваме, да му послужи практически. Оценката от външното оценяване на учениците се добавя като процент в оценката на учителя. И тогава се прави сумиране на резултатите от методите и адаптирането към новите изисквания. След като всичко това се анализира, чак тогава се минава към отпечатване на учебниците. При тази евтина хартия в Щатите. А у нас бълваме учебниците и се действа на сляпо. Първо трябваше да бъдат подготвени учителите.

-Какви са другите плюсове на американската система?

-Учителят има свободата да избира. Надявам се новият закон да даде такова право и на българските учители. Другото положително е дисциплината. Ученик, който се държи неуважително и няма респект към училището като към институция, търпи много строги наказания. Аз съм в основно училище и там ученик може да бъде изключен за три дни, например. Това обаче влиза в неговото досие и остава до гимназията. Тази санкция ще му даде негативна оценка в следващите етапи на образование. Дисциплината е главно условие за ефективността на урока. За поведението на ученика е отговорен и родителят. Предвидени са глоби за те, които не изпращат децата си на училище. В училищата в Северен Чикаго е изключително строга дисциплината. В България е крайно време да се работи за издигане авторитета на учителя. Което е свързано и със заплащането. Както един IT специалист е добре заплатен, същото трябва да е с преподавателя. Все още има какво да се желае и в американската система. Аз, например, не одобрявам събирането на три предмета в един учебник – физика, химия и биология. Преподавателят е един и това не води до положителни резултати, защото той не може да еднакво добър по всички тези дисциплини. Но американците държат на не на обема знания, а на приложимостта.

-Това прави ли децата по-мотивирани?

-Да. Технологиите също ги мотивират. Няма класни стаи без интерактивна дъска. Децата носят таблетите в клас, които, естествено, се използват по предназначение. И така трябва да бъде.

-Колко са българските училища в Америка?

-На първия форум, който организирахме, бяхме 34, а сега са над 45. Само в Чикаго са 12. Има още какво да се желае, за да се увеличава процентът на обхванатите.  Сред основните причини е отдалечеността. Едно дистанционно обучение би могло да даде възможност и на желаещите в по-далечни региони да се обучават. Нашите ученици пътуват по час и половина, а има такива, на които са им нужни три часа, за да стигнат. Да не говорим, че това е извънредно обучение в почивния ден. Новите младежи емигранти са по-мобилни и не искат да се застояват на едно място дълго време. Ако са семейни и имат деца, искат и децата им да знаят езика, за да са свободни да взимат решения. Затова са мотивирани да ги пращат в българско училище. Дали защото един ден ще се върнат или пък ще ги пратят на гости при баба и дядо за ваканцията. Никой не заминава с намерение да остане, а да се върне един ден в родината.

Това, че имаме частично финансиране от МОН ни мотивира и дава възможност да наемаме по-академични бази, да използваме съвременни средства, да възнаграждаваме учителите.