Соня Симова от СУ “Св.Патриарх Евтимий” подарява стихотворението си на екипа, който стопанисва най-голямата раннохристиянска църква в страната

Петокласничка възпя в четиристишия Епископската базилика на Филипопол – най-голямата раннохристиянска църква в страната с впечатляваща архитектура и уникални мозайки. Вдъхновена от красивите изображения и геометрични орнаменти в нея, както и от християнските символи, Соня Симова решава да посвети поредното си поетично откровение на базиликата, разкрита след дълга реставрационна работа.

Идеята дошла от задание за презентация за значимата пловдивска забележителност, поставено в един от клубовете по интереси на СУ “Св.Патриарх Евтимий”. Соня е в паралелка със засилено изучаване на информационни технологии, изобразително изкуство и Човек и природа. След като направила компютърната презентация, добавила към нея и видео, което сама монтирала, Соня съчинила и стихотворение, което представила пред съучениците си в Teams.

„Бихме искали да подарим стихотворението на екипа, който стопанисва Епископската базилика, за да покажем, че децата на възрастта на дъщеря ми уважават историята и архитектурните паметниците, че ценят образованието и са горди, че живеят в хилядолетен град“, казва майката на Соня – Мариела Митева.

Това не е първият творчески опит на момичето. В началото на тази година, когато била ученическа на ОУ „Димитър Талев“, тя съчинила поучителна история по повод Международния ден на безследно изчезналите децата. „Грешката на Ванеса“ била публикувана в сайта на Центъра за безопасен интернет.

Соня още от първи клас проявявала интерес към четенето и писането на истоири, като любимото й четиво е „Матилда“ на Роалд Дал. Във втори клас направила сама малка книжка на английски език, която подарила на училищната библиотека. Освен английски, учи и испански. Обича театъра, компютърното моделиране и технологиите – прави презентации, програми в Скрач, участва в олимпиади и училищни състезания.

Епископската базилика на Филипопол

Странен сън обзе нощта ми,

сън изпълнен със светлина

пъстри камъчета как редят се

и оформят красота.

 

Трудно е да си представя

как със завидна лекота

тез парченца толкоз малки

изградиха Смисъла.

 

Древен град и древни хора

до магична планина

няма как да е случайна

срещата с духовността.

 

Символи преследват всеки,

дръзнал да ги проследи

птици волни очертават

райските врати.

 

Може би затуй е толкоз важно

да живееш тук, сега

тук, където древни знания

прокарват път към вечността.

 

 

 

ПУБЛИКУВАЙ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар!
Моля въведете вашето име тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.