Промените в Закона за висшето образование разписват и правилата за партньорство между държавните вузове и гимназиите
Със 111 гласа „за“ народните представители дадоха „зелена светлина“ на мораториума върху откриването на нови вузове и филиали към държавните университети. Мярката е заложена в промените в Закона за висше образование, които минаха на първо гласуване вчера.
Той ще бъде в сила до приемането на национална карта на висшето образование, която трябва да определи професионалните направления, необходими за различните региони у нас. В проектозакона е предвидено в съответствие с нея Народното събрание да предлага откриването, преобразуването, преименуването или закриването на висши училища, както и размера на тяхната субсидия. С предложените промени се регламентира още, че ректорите на вузовете ще сключват договори си образователния министър. Те ще му дават възможност за възлагане на определени политики, цели и задачи на висшите училища, като те ще имат задължение да отчитат финансовото си състояние.
След като изслуша мненията на депутатите, образователният министър Красимир Вълчев обърна внимание, че договорите ще бъдат в режим на публичност и пълна прозрачност. Той посочи, че една от негативните последици от автономията е разликата от 2,5 пъти във възнаграждението на младите и утвърдените преподавателите. Затова и със закона се предлага регламентиране на минимална работна заплата.
По предложение на председателя на парламентарната комисия по образование Милена Дамянова срокът за подаване на предложения между първо и второ четене бе удължен от 7 на 16 дни, т.е. до 13-ти декември.
Това е поредният, 53-ти „ремонт“ на Закона, приет в последните дни на 1995 година.
Нормативният акт предвижда Министерският съвет да определя общия брой на студентите и докторантите в държавните висши училища по професионални направления. През 2015 г. приемът в държавните висши училища е бил 58 000 студенти (включително магистър след бакалавър и докторанти). Тази година е 43 000 при 52 000 зрелостници. Според министър Вълчев разумно е при толкова абитуриенти приемът да е 37 000.
Законът предлага Съветът на настоятелите да участва в Академичния съвет. Това ще направи прозрачно вземането на решенията. Ще се изговарят потребностите на висшето училище, накъде върви, доколко е партньор на бизнеса, какъв е приносът за развитието на местната икономика.
Зконът предлага регламентиране на минималната работна заплата за най-ниската академична длъжност в системата на държавните вузове. Целта е те да бъдат провокирани да инвестират в нова генерация учени и университетски преподаватели.
Законът предвижда и промени в системата на акредитация. Преди 12 години средната акредитационна оценка е била 82% от максимума, преди 6 години – 88%, а сега – 92%. С други думи, акредитацията почти не различава висшите училища, независимо че в областта на научните изследвания например разликата е 30 пъти.
Какво се предлага – електронизация на акредитацията и облекчаване на процедурите. Институционалната акредитация ще е първоначална, а последващата ще е сбор от оценките по професионални направления.
Освен това, в сегашния си вид процесът не стимулира поддържането и развитието на собствени катедри, на школи и преподавателски капацитет. Затова се предлага един преподавател да участва в акредитацията само на едно висше училище.
Законът предвижда и освобождаване от такси на студентите, които се подготвят в професионални направления с най-голям очакван недостиг на пазара на труда. На първо време, това са 8 професионални направления, сред които и „Педагогика“.
Законът разписва и правилата за партньорство между държавните висши училища и тези в системата на средното образование, което е предпоставка за естествено преливане и надграждане.
Проектът предвижда и максимален двумесечен срок за легализация на дипломи, придобити в чужбина. Европейското дипломно приложение ще се издава безплатно. Държавата ще покрива обучението на студенти, които имат договор с работодатели за стаж и/или работно място след успешно дипломиране.