Национална система за управление на образованието, атестация за директори и учители, предлага пловдивската просветна гилдия за новия закон
Притеснени сме, че ще ни закрият, реагираха СОУ-тата с разширено изучаване на изкуства
„Пазете директорите, те подпират системата”. Този призив на най-дългогодишния школски шеф под тепетата – Соли Христов, предизвика смесени реакции на дискусията по повод новия закон за училищното образование, организирана от БСП в хотел „Санкт Петербург” тази вечер. Представители на просветната гилдия под тепетата дадоха предложения и отправиха критики, както за проекта на ГЕРБ, така и за алтернативния вариант, предложен от опозицията. Директорът на СОУ „Паисий Хилендарски” поиска думата и изрази емоционално становище в момента, в който се заговори за мандатност на школските ръководители. Той се обяви категорично против идеята с аргумента, че един ръководител не се ражда, а се изгражда във времето. Минимум 8-10 години били нужни, за да се развие и докаже. Точно на обратното становище се оказаха синдикатите, които настояват за атестиране и мандатност, както на директори, така и на учители. Що се отнася до педагозите, всички са на мнение , че атестацията трябва да е обвързана със заплатите, като следва да се отчитат научните публикации и съавторство на учебници.
МОН да изгради национална система за управление на образованието предложи зам.-ректорът на Пловдивския университет проф. Георги Тотков. Той се аргументира, че почти всяко училище разполага с електронен дневник и електронен бележник, така че създаването на системата нямало да коства повече от 1-2 милиона лева. Така обаче училищните ръководства ще бъдат отървани от безкрайните справки, които се искат от директорите.
„Притеснени сме, че СОУ-тата с разширено изучаване на музика, хореография и изобразително изкуство ще бъдат затрити, защото липсват в проекто-закона”, заяви директорът на СОУ „Любен Каравелов” Славка Щерева. Тя изрази становището на колегите си от тези профилирани паралелки, че те трябва да бъдат запазени, тъй като възпитават децата, създават положителна среда за общуване и развитие, решават общонационалния проблем с отпадането. „В момента индивидуалното обучение по инструмент не се финансира, оцеляваме благодарение на завишението на единния разходен стандарт за профил „музика”, уточни Щерева.
„За” и „против” един учебник по предмет, да се повтаря ли в начален курс, бъдещето на извънкласните форми, общински детски комплекси и междуучилищни центрове обсъждаха още участниците в дискусията. Националната асоциация на ресурсните учители се обяви за запазването на ресурсните центрове в системата на МОН и предложи помощните училища да бъдат преструктурирани в Центрове за личностно развитие. По предложение на проф. Дора Левтерова от Пловдивския университет в ролята на помощник-учители могат да влязат студенти от последните курсове. Според нея университетие също трябва да провеждат квалификации за учители, а не това да се вменява единствено на Националния педагогически институт.
